Възпитана съм до безобразие.
Толкова съм възпитана, че на репликата "Да
ти еба майката" отговарям с "Щом те пали. Разбира се, ще трябва да
провериш първо дали тя е съгласна". Той ми вика, че ще ходи по курви
колкото си иска и това няма нищо общо с мене и самия факт, че обсъждаме този
въпрос е навлизане в личното му пространство, а аз казвам, че технически е прав
и уточнявам, че просто ми се струва малко inconsiderate от негова страна да ми
го казва. Вбесен ми крещи, че явно се смятам за много специална щом не давам да
ме ебат в гъза и че всички жени сме еднакви - обичаме да лапаме щото сме
боклуци, а 99% не заслужаваме да ни тъпчат в путката, а аз слушам с ледено
спокойствие граничещо с едва забележима досада и отбелязвам, че изобщо не се
смятам за специална, а за много, много обикновено момиче с абсолютно
естествени потребности и предпочитания. Накрая далеч от учтиво ме моли да умра някъде в канавките, а аз казвам, че ще видя какво мога да направя по въпроса
и излизам от стаята. Но не и от живота му. Още не. Сега играем на много високи
залози - и двамата сме all in, но това, което той дори не подозира е, че и
двамата имаме интерес той да спечели.. Нещата трябва да ескалират само още
съвсем малко.
Толкова съм възпитана, че спестих на всички мъже в
живота си терзанията по отминалата/неосъществена любов. Вместо да насърчавам
несподелените им желания и душевни страдания както всяка лелеяна самка, аз се
нагърбих с неблагодарната задача да съм тази, която оставят назад без
угризения. Отрано открих, че наумят ли си нещо - мъжете са далеч по-амбицирани,
досадни и настоятелни от жените и всякакви логически и уважителни доводи са
като глас в пустиня.
scenario 1:
- Нещата между нас отдавна не вървят. Не знам
за теб, но мен това не ме устройва. По-добре е да се разделим.
- Не, няма.
- Как така 'не'. И ти не си щастлив във
връзката, защо да циклим на едно място?
- Щото така. Няма да се разделяме.
- Аз си отивам, ти прави каквото намериш за
добре.
- Но аз искам винаги да сме заедно. Моля те,
моля те, имам нужда от теб. Нищо, че нещата не вървят, нека останем заедно.
- Не.
- Ми хубаво. Държа да знаеш, че ти изневерявах
през цялото време.
- Така си преценил, така си направил. Оценявам
искреността.
scenario 2:
- Обичам те.
- Ти не ме познаваш изобщо???!!!
- Няма значение. Това, което опознах от теб
дотук много ми харесва. Усещам, че ти си жената за мен.
- Но ти не си мъжът за мен.
- Млада си още, не знаеш нито какво искаш нито
какво ти трябва. Аз съм живял повече от теб и знам.
- Ти си женен!
- Ще я напусна за теб. Ние дори не спим заедно
от години.
- Никого няма да напускаш и определено няма да
се сватосваш с мен. Ще си седиш на гъза и ще си налягаш парцалите. Но няма да
ми прехвърляш отговорността за нещастния си брак и определено те моля да ми
спестиш подробности, които не ме засягат.
- Кучка. Аз ти се доверих, рискувах всичко за
теб, защото вярвах, че си жената за мен, а ти се подигра с мен!
- Как точно? Някога да съм ти дала дори бегъл
знак, че между нас може да има каквото и да било освен работни отношения?
- Всики жени сте такива. Подвеждате. Като
излизаше да пушиш и аз идвах си говореше с мен и си личеше, че ти е приятна
компанията ми, а сега..
- Извинявай ако се е получило да излъчвам
такива сигнали, но силно се съмнявам. Да генерализираш няма смисъл, но
определено намирам цялата ситуация за много нередна. Не мисля, че е разумно да
говорим по тази тема повече.
scenario 3:
- Искам да сме заедно.
- А аз не. Не те възприемам по този начин.
- Няма значение. Аз тебе те намирам за много
привлекателна. Това е достатъчно.
- Ок, но няма да се получи.
(след известно време)
- Мисля, че вече е време всеки да поема по
своя си път. н
- Аааааа, не. Мен ми е добре с теб.
- Не се и съмнявам, но на мен не ми е добре с
теб.
- Нищо. Никъде няма да ходя. Ти си моя.
- Моля?!
scenario 4:
- Искам жена, която да си държи езика зад
зъбите, да прави каквото й се казва и да си знае мястото. И да не ми се бърка
къде с кого какво правя.
- Мислех, че искаш равноправен партньор.
Co-pilot not part of the cargo.
- Абе тооо, на теория хубаво, но на практика.
Просто ми е дошло до гуша от жените, отвратен съм от гнусната им куросмучеща
природа.
- Тогава защо изобщо прояви интерес към мен?
- Защото те обичам.
- На какво викаш обич? На издевателствата,
които според теб съм длъжна да търпя?
- Идиот съм, бил съм много блъскан от живота,
но те обичам по свой си начин. Ти не разбираш
- Да, не разбирам. Не ми достига капацитет да
видя логиката на това да тъпчеш единственият човек останал в живота ти, който
от някакви си съображения продължава да стои.
- Не знам друг начин. Съсипан съм.
- Аха, и от солидарност към другарчето ми
правиш услига като ме съсипваш и мен?
- Не го правя нарочно.
- О, това извинява всичко.
и още много, много абсурдизми..докато не разбрах
какво се очаква от мен - да бъда лошото момиче, което разбива чуждите надежди и
не отговаря на поставените очаквания. Софизмите само пречат в случая, много
по-отговорно към някой, който си е навил нещо на пръста ей така заради спорта,
е да се подходи със същото семпло настървение да наложиш своята воля, само
че...Вместо да ги убеждаваш в правотата на своята теза е много по-лесно да
задоволиш необятните потребности на завоевателската мъжка природа, умишлено
превърщайки се в територия - до болка позната и завоювана ;) Което е просто
катализатор на разпада на отношенията, след което единственото, което остава да
направиш, е да се нагърбиш с едноличната отговорност и вина за всичко - за
съсипаното му самочувствие, за нараненото му его, за несподелените му желания,
за потъпканите му мечти, за изгубеното му време и т.н и т.н. Забрави жертвите,
които прави, забрави компромисите, забрави предаността и нежността - пиши ги на
набъбващата си сметка в заведението за неизлечимо душевно болни и засрамено
именно заради това, което имахте, му позволи да продължи живота си
освободен от теб...И помни - това, което правиш, е благородно - даваш
шанс поне на един от двама ви и то на този, който не го заслужава, не може да
го оцени, но който няма да го изхаби..Защото самият факт, че ти знаеш,
означава, че просто не познаваш начин да оставаш назад; твоят живот винаги ще
си остане пустиня от призраци - свои и чужди. Затова след години ще го/я видиш
щастливо обвързан/а, постигнал/а повече отколкото искаше навремето докато беше
с теб . Можеш да бъдеш спокойна - заслугата е твоя - защото ти превърна спомена
за себе си в нещо мръсно, нещо жалко и грозно само, за да дадеш шанс. Това беше
последния ти жест на една непълна, неспообна да се осъществи по конструктивен
път любов, защото знаеше, че за теб винаги е било твърде късно. Твоите спомени,
сънища, надежди и очаквания ще продължават да се връщат към този човек, всяка
нова връзка ще покрива бегло нещо от отношенията, които имахте докато ти трупаш
ненавист към всички задето са толкова различни от... Но дори най-озлобената
душа може да използва натрупания гняв за нещо градивно и да даде на човека
отсреща точно това, което иска и за което се бори:
Ето и свършеците на горните истории:
scenario 1:
- Разби ми живота. Аз те обичах, а ти ме
напускаш. Как можа да ми причиниш това?
- Да, прав си. Разбих ти живота, защото
всъщност никога не съм те обичала. А сега се махни. Просто изчезни. Не ме
интересува жив ли си, умрял ли си - от теб искам просто да престанеш да
съществуваш.
- Ще изчезна. Ебати неблагодарницата си.
Съжалявам, че изобщо съм те познавал.
бел. ред: човекът, който беше изключително
немотивиран, неук и незаинтересован от каквото и да било образование/кариера
сега е на (сравнително) висок пост на (сравнително) стабилна работа с няколко
сертификата зад гърба си, наслаждаващ се на живота по всеки един начин. Все още
толкова незрял колкото и преди 10 години, но на него това винаги му е бил чарът
и вече не се набива в моногамни връзки, които не са му силата :)
...and I am still wondering how can
something that felt so real and you held so dear, turn out to be so rotten on
the inside...
scenario 2:
- Извинявай, моя грешка. Нямам представа, че
излъчвам толкова сексуален заряд по време на десетте минути, в които ми е
позволено да съм човек. Прости ми и all the best in life ти желая.
- Нарочно ме подведе. Аз исках само да те
обичам и закрилям и да ти дам това, от което имаш нужда, а ти се подигра с мен.
- Така е, абсолютно си прав. Сега заминавай
при жена си.
бел. ред: човекът, който се кълнеше пламенно в
любовта си към 19-годишното недостатъчно наивно момиче беше уволнен
заради неуместни мейли, пращани от работния акаунт (въпреки че тя добронамерено
му обърна внимание за такава вероятност). Разведе се и се събра да живее с
жена,с която започна отношения около месец след като любовта му по девойката
остана несподелена.
...and I am still going over what I
possibly could have done to provoke a complete stranger to believe I am willing
to hand him my body and soul on a silver platter...
scenario 3:
- Ти ми принадлежиш. Никога няма да те оставя
да си отидеш.
- Това не е твое решение.
- Ще убия всеки, който се доближи до
теб.
- Не разбирам защо съм ти толкова необходима.
Изобщо не съм толкова добра и вярна за колкото ме смяташ. Изневерявах ти през
цялото време докато бяхме заедно.
- Кога? Как? Та ние бахме постоянно заедно.
- Е, все намирах време. То като има желание,
има начин.
- Какво? Мръсна курва. Как можа. Аз държах на
теб, обичах те. Ти ме съсипа. Мразя те. Край.
бел. ред: човекът, който беше едно много
непорасло момче продължава да живее ден за ден, правейки (буквално и преносно)
всякакви глупости, които съсипват живота на близките му. Друга след мен не се е
излъгала да започва връзка с него. Мислех го за недосетлив, но being street
smart той по-бързо от всички други усети, че нещата приключиха само с лъжи, за
да е най-бързо и безболезнено за него :)
...and I am still extremely irritated with
the fact that I let this relationship start without wanting it, but still took
part in it...
scenario 4:
- Ти ме излъга. Не си serene, не си nice, нито
kind. Преди отстъпваше и ме слушаше, сега си станала по-самостоятелна. На
кучето му пораснаха зъби и почна да ги показва. Не ми трябва такава жена.
- Да, прав си. И според мен ти трябва
по-друга.
- Няма да я бъде тая наш'та. Аз не се съгласих
на такива отношения.
- Действително. И аз имах по-различна
представа за същите. Очаквах сигурност и подкрепа от мъжа до себе си. И
най-вече честност и лоялност. С две думи - същото, което той очакваше от мен.
- Ми айде да раздигаме цирка.
- Хайде.
бел. ред: човекът,, който успя да унищожи всичко
човешко у мен и ми показа неизследвани висини на падение, е повече от убеден,
че вината (винаги) е у другите. Той е много наранен и предаден от всички жени,
които са избягали от живота му и особено от тази, която все още стои.
...and I am moving closer to yet another
(happy) ending. just have to make sure he's ready for it first. and he will be.
soon...
Хората не са глупави. Рано или късно се усещат
когато са били изиграни по толкова премерен и елементарен начин, но това
обикновено става твърде късно..когато дори реката под изгорените мостове е
отдавна пресъхнала. Тогава едната страна мислено благодари за горчивия опит,
довел до постигане на спокойно и сигурно статукво с друг човек, а другата
мислено проклина непосилната съдба на помийна яма за собствените..и чуждите
мърсотии. And there is some unseen fairness in that.
А да отвратиш някой, който (supposedly)
има чувства към теб, си е чиста проба изкуство.
