простирай се според филтъра и HD-то си

понякога хората имат много нереалистични очаквания. например очакват човекът до тях да прекарва повече време в опознаване на тяхното тяло, отколкото на виртуалните такива.

световни вълнения и локални трепети

така ми се иска да седна като нормален човек и да муча срещу телевизора в желание 'моят' отбор да спечели в ритането и подаването на една топка. а после да си пусна някое риалити шоу и накрая малко порно. това са важните неща в живота. 

вместо това се занмавам с глупости и чета за поредния изрод разтърсил бебето си до смърт. is this something people care about at all these days?

любовта се мери в липси

бях малка, много малка, когато баба ми ме взимаше на ръце, притискаше главата ми към гръдта си и ме залюляваше. не казваше нищо, не пееше, а само безмълвно ме люлееше в монотонен ритъм докато не се отпуснех напълно. имаше невероятната дарба да прави това винаги когато се чувствах особено нещастна и самотна или когато тя самата се чувстваше така и имаше нужда от човешки допир.

мина четвърт век оттогава и имах много близки около себе си..или поне те сами се наричаха така. странно ми е как един не се досети да ме притисне и залюлее..