последен час до сбогуване

-

Saturday 26 November 2011

when you fail to let go

тази сутрин те сънувах. за първи път от години насам. а снощи не спах (отново). винаги се появяваш когато душата ми е болна. събудих се, плачейки...понякога забравям колко те обичах(м) и колко много ми липсваш...


не минава ден, в който да не се опитвам да не мисля за теб. страх ме е, че и ти не си ме забравил. а трябва...

Thursday 24 November 2011

truth is...

it's been a long time since I've been so unhappy

Monday 21 November 2011

this made my day

track страницата за това кой и по какви причини отделя от времето си, за да намине към блога ми, е отбелязала следното в search keywords:

"kude ima swing party"

given what I write against and/or about I find this extremely ironic and entertaining :) 

и за да не е съвсем празен тоя пост ще се опитам да отговоря на оптимиста, ползувал Гоогъл в опит за задоволяване на телесните си щения - 'суинг партита няма, те са зла, дълбока градска легенда' ;) И изобщо - какво се занимаваш с глупости, я си дръпни едно порно от замунда най-добре...

поздрав:


Tuesday 15 November 2011

all is fair in love and war NOT

 Всичко е всъщност толкова просто и елементарно -

любовта, нежността, доверието са пълни и истински преди първата (и последна) грешка. Няма втори шансови, започване на чисто, не съществува такова нещо като прошка и забрава нито за наранения, нито за наранилия. Най-хубавите и стойностни неща в живота са и най-крехките - достатъчна е само една обида, едно престъпено обещание, едно разочарование или измяна - за да рухнат отношения, градени с години. Може би отчасти в това се крие очарованието им...

Life is all about letting go and moving on...it's that simple. Това е единствената вярна стратегия, всичко останало е плод на жадуващото да се утвърди его, което изкривява всичко, до което се докосне. При любовта не е като при съдебните дела - в нея носим пълна отговорност за всяка обида, измяна и разочарование, дори и да са несъзнателни това не е 'смекчаващо вината обстоятелство'. Всяка първа грешка наранила някого е прагът, отвъд който (ако бъдат продължени) отношенията се трансформират в гадна садо-мазохистична игра на нерви и чувства: нараненият си налага ден след ден да живее с обидата и горчивината в името на 'това, което е  било' и самовнушавайки си, че поддържа илюзията за нещо, което някога е имало смисъл; наранилият от своя страна се опиянява от новопридобитото чувство за власт над друго човешко същество и липсата на последици от действията си. Но хората по-рядко предпочитат лесната и правилна постъпка - да си вземат сбогом и всеки да реши сам за себе си какво да помъкне от провалената връзка - опит, цинизъм, надежда за по-добро бъдеще и т.н.

"Защо да е лесно като може да е интересно?" обаче, нали? Всички искаме да бъдем обичани, приемани, разбирани(?!) и негодуваме справедливо когато някой прояви дързостта да ни отнеме това, което е наше изконно човешко право. Още повече когато ни го е давал в продължение на дни/месеци/години и в даден момент реши да спре, да хран егото ни. Що за наглост и жестокост? В крайна сметка просто става време за rematch :) Дали за тази същата любов са изписани всички ония поеми, разкази, романи, песни и прочее, които я наричат 'чиста, невинна, възвишена, безкористна' или май не. Няма нищо чисто, невинно, възвишено и безкористно в начина, по който обичаме...не е много трудно да се забележи..

" there's no chance at all:
we're all trapped by a singular fate-
no one ever finds the one"

Буковски. Кратко, точно и ясно. А за всички онези от нас, които настояваме да бъдем безнадеждни романтици и да си трошим главите time and again, остава чистото мазохистично удоволствие от това да гледаме как отношения, в които сме влагали всяка частица от себе си, се сриват пред очите ни в един безконечен миг на физическа болка и колкото повече сме дали - толкова по-сигурно е, че моментът на разрухата наближава...След което ще имаме избор - да останем заради 'това, което е било' или да си отидем с това, което ни е било отнето. Kinda romantic, isn't it? Няма отношения без болка и разочарование (ако някой е в такива, предварително се извинявам и ги моля да ми позволят да ги наблюдавам в лабораторни условия), а ако сме способни да нараним без капка милост Този или Тази, в чиито очи сме се клели, за чиито допир сме били готови да загърбим част от себе си, къде е чистотата на чувствата? Как ще Го/Я убедим, че са важни и специални за нас докато нанасяме удар след удар с премерена жестокост?

'Ние'-то е цяло и истинско докато доверието, уважението, обичта и нежността към другия са такива. Една недомлъвка, една сянка на съмнение или несигурност и нищо вече не е същото. Както с всичко останало човешката природа държи да демонстрира несъвършенствата си и се пропуква под тежестта на така често бленуваното пълно отдаване, за да потърси нещо по-краткотрайно и леко. Хубавите неща в живота не се отличават нито със здравина, нито с продължтелност...

Каквото и да (ни) казват повечето неща в живота са непоправими. А най-ценните и хубавите са и тези, които най-лесно могат да бъдат съсипани. Странно е как в много отношения се оказва по-лесно да останеш в разрушени отношения, преструвайки се, че всичко е наред, отколкото да си отидеш, обличайки в думи цялото си разочарование и тъга. Така поне единият продължава да вярва, че връзката все още съществува (макар и да усеща, че под повърхността се крият много недоизказан гняв и болка) в почти първоначалния си вид and that despite all mistakes love does conquer all. За другия пък остава утехата, че е in charge of keeping the farce...I mean fantasy real for someone who was once close to them и някак си посвоему продължава да се чувства необходим. Разбира се - раздялата с всички обвинения, насъбрала се жлъч и огорчения винаги стои като алтернативен вариант на зоната на здрача..

Внимавайте следващия път когато обещавате каквото и да било - това, което правите, е просто да информирате обекта на чувствата си за това по какъв начин ще бъде наранен рано или късно...



(а тази песен ми беше много любима навремето. Но тогава романтичната ми страна беше по-силно развита за сметка на слуховата и пропуснах да регистрирам фразата 'when everything's meant to be broken'. А ако просто си гледах уроците по Английски вместо девичите фантазии, сега нямаше да съм се овъртяла до ушите в....романтика..)

Tuesday 8 November 2011

Родителски авторитет

    Тя е на 15 и мечтата й е да бъде желана. Но не от всеки, а само от 'способни' господа. Дошло й е до гуша от мизерната гарсионера в сивия панелен блок, която родителите й ще продължават да изплащат и малко след пълнолетието й. Ненавижда отрудения честен живот на тези хора, които само й опяват за старание и прилежност. За сметка на това й допада лъскавата фасада на онзи, който дават по Пайнер и за който разказва Златка, Николета и други не толкова 'прилежни' и 'старателни' девойки. Така де...пазарът вече търси съвсем друг вид труд. Затова всеки ден след училище (а понякога и по време на) отиват с приятелки в мола и пробват дрешки докато се снимат с джисиема, купен от техните на кредит. После качва снимките във фейсбука и всички останали сайтове с надеждата някой да я забележи...Та нали всички супермодели са били забелязани по този начин - една бразилка е била видяна на 13-годшна възраст в МaкДоналдс, даже имаше една рускиня, световно известна - докато пътувала с влака в провинция в Русия я забелязал агент на голяма модна фирма и я поканил в Париж. Случват се такива неща. You just have to be in the right place at the right time.
   Тя е на 17 и е съвсем свита и плаха. Просто не успява да демонстрира нито едно от качествата, които съучениците й ценят в момента. Не се 'котира'. Самовглъбена е, меланхолична и съсредоточена. Интересува се от книги и химия - мечтае да стане хирург и да помага на хората. Но те я мразят и я отхвърлят като тумор. Всеки ден навън е мъчение за подрастващото момиче. На най-социалната възраст тя няма никакви социални контакти. И накрая избира да направи това, което се очаква от нея, макар и за малко внимание и одобрение. Самозадоволява се и праща клипа на доверена приятелка. В последствие клипът лъсва в интернет и цялото училище я сочи като 'девствената курва'. Смеят й се всички, родителите й трябва да я преместят....Няколко месеца преди матурите...
   Той е на 15 и е безумно влюбен за първи път. Тя е просто прекрасна - олицетворение на всичко, което според него една жена трябва да бъде. Нежна, красива, ефимерна, мила, лъчезарна. Всеки ден става с час по-рано за училище, защото знае, че тя ще е там. Освен от нея се увлича и от спорт, компютри и математика. Не се увлича от побоища, наркотици и дребно джебчийство, които са доста популярни сред връстниците им. Намира сили да й покаже какво означава за него. Години по-късно единственото нещо, което продължава да е основен двигател в живота му е ехидният й смях докато се отдалечава с един пропаднал тип от квартала им, познат като изпечен мошеник, поне с 20на години по-възрастен от нея и повтаряните до втръсване думи на родителите му 'Тя просто не е била правилното момиче за теб. Когато намериш подходящия човек за теб, той не гледа 'обвивкава'. Подсмива се. Странно. Толкова партньорки е сменил, колкото е неприлично да пазиш в съзнанието си, всичките са гледали само и единствено придобитото му състояние и полирания имидж на базата на насилие, манипулации и нечестност. А казват още съществувала обич...Може би - за глупаците. Той вече знае какво събира и държи хората заедно - лъжата и грубата сила. Любовта е за ония, другите, които не могат да си позволят всичко останало.
   Той е на 11 и много иска да е голям и интересен и повече да не му казват какво да прави. Насилва се да пие бира с другите момчета в парка след училище. Течността пари гърлото му, но цената си струва. Момичетата ги гледат с нескрит интерес и възхищение. Разбира се, намира се сдухан пръдльо, комуто веселието идва в повече и се изпуска (буквално и преносно) пред майка си, която пък вдига училището на 'Ура'. Всички с изключение на няколко момчета - деца на точните хора - са отстранени за назидание временно за умиряване на духовете. Той е малък, но вече знае. Свинщини могат да правят само ВИП персоните. 

............

   Пред магазина за дрехи стои отегчена и мрачна 19-годишна продавачка. Най-сетне е успяла да дойде в столицата, от месеци живее с 3 свои състудентки в миризлива квартира и всеки уикенд е редовна по най-вървежните чалга клубове, но....ТОЙ, Принцът с Дебелия Ланец, все още не се е появил. И тя продължава да робува за някакви мизерни 500лв, които отиват за фитнес, солариум, удължения, маникюр и минерална вода (два пъти месечно коктейли) по заведенията и цигари (семестриалните такси ги плащат родителите й). Но тя е сигурна - ТОЙ ще дойде, ще я води по кръчми, ще поръчва, ще се сбива заради нея, а от време на време ще й посяга. Тя е малка, но вече знае - боят е за предпочитане пред работата.
   Тя е на 14 и за нея щастието е мол. Огромен, стъклен магазин, в който някой чичко й купува разни красиви неща срещу дребни орални услуги. 'Животът е красив' - мисли си тя докато с една ръка разкопчава дукяна му, а с другата стиска торбичката с надпис D&G. Тя е малка, но вече знае - всички го духат, но някои успяват да припечелват от това. Важното е да 'пробиеш' по-бързо, за да си пред конкуренцията. 
   Тя е на 12. Разделила се е с девствеността си на възраст когато майка й се е разделяла с млечните си зъби, но според нея 'трябва да прави секс сега преди да й дошъл мензисът, за да не забременее'. Това е най-страшното, което може да се случи. За венерически болести не е и чувала..Презервативът предпазва само от забременяване, нали? Тя още няма цикъл, следователно не й е нужен...

  Те са на по 20 и са пробвали всичко - марихуана, амфетамини, кокаин, анален секс, свирки, шпакли, 69ки и 78ци - всичко това с 'познати' от случайни партита, клубове дискотеки и онлайн запознанства, имат по няколко fuck buddies, присмиват се над старомодни методи за предпазване като презервативи и прочее. В крайна сметка СПИН-ът е болест на миналия век. Сега е различно...Сега може да се консумира от всичко спокойно. За всичко си има хапчета...

  Те са нашите деца. Възпитавани от обществото. Какъв избор ще направим? Избора на родител, който ще положи усилия да разграничи правилното от грешното, чесното от нечестното, добротата от жестокостта, с което ще обречете детето си на социална изолация, защото хиените ще надушат наличието на морална система и възпитаната 'невъзможност за преминаване на граници и мачкане на личности', каквато обожават да оглозгват до кокал или избора на родител, който съзнателно ще съсипе всичко ценно и морално у детето си, за да му 'даде шанс' в мръсната напредвара?
И в двата случая те ще ни намразят...И с пълно право...

Saturday 5 November 2011

съвместен живот *

понякога това, че споделяш живота си с някого, далеч не е достатъчно, за да сте близки

* or something like it

Thursday 3 November 2011

to each his own

- Does it ever go away?
- No.. At some point it becomes bearable*...





* does it really? Or do we simply become so numbed by the pain to feel anything at all...