Не гледам телевизия. От години. Само понякога се
осведомявам за новините от BBC и/или Bloomberg (if you can't beat 'em, join
them) и евентуално онлайн Animal Planet, въпреки че и него спрях да гледам.
Така де. 'Те' държат да ми промиват мозъка, а аз държа да не се давам толкова
лесно. За мен Големият Брат винаги ще си остане образът на Партията от '1984',
а не някакво телевизионно шоу. А Сървайвър - една блудкава песен на Destiny's
Child от далечната ми (струва ми се:)) не толкова буйна младост. Новините не се
променят особено, хората също - конфликти и пак конфликти. Ако не е за петрол
ще е за земя, ако не е за земя, ще е за лихвени проценти, ако не е за лихвени
проценти, ще е за права на малцинства...and so on and so forth. Who the fuck
cares? Really? And more important - even if you do care, what does it matter?
Can and should you change anything?
Най-често, главно поради липса на качествени нови
и изгледани многократно всички стари филми, се приспивам на ситкоми от 90те -
Friends, Malcolm in the Middle, Step by Step, Alf, Married with Children,
Unhappily Ever After, Seinfeld (пиша ги на Английски, защото така ги и гледам.
Малко неща ненавиждам искрено на тоя свят - едно от тях е българския дублаж.) и
установявам, че ние никога не сме били част от историята на света, а само нейн
пълнеж. Нещата следват неестествения си ход, който е силно наложен и чужд на
природния ред, но ако искаш да живееш горе-долу нормално по-добре си затваряй
устата и се радвай да си along for the ride. Аз съм от последното поколение,
което хвана отиващия си бриз на дивия комунизъм и последвалото слънце на
социализма в България (твърдящите, че в момента се радваме на демокрация, моля
да спрат да четат до тук) и също, противно на всякаква логика, си спомням с
лека носталгия за двучасовите режими на тока и водата (когато от нямане какво
да се прави се устройваха най-невероятните театри със сенки) и изключения
постоянно телевизор, който в редките моменти на работа предаваше:
1. парламентарно заседание, което баба ми и дядо
ми следяха почти фанатично и което зверски ме приспиваше
2. съмнителен клип с рекламен привкус на една
капеща чешма с надпис 'ПЕСТЕТЕ ВОДАТА'. Колкото и да се смеят четящите младежи,
на моя 5-6 годишен мозък това му се струваше доста увлекателно.
После 'навлязоха' по-западни удоволствия -
фунийките, дъвките Турбо и Love is, миришещите листчета, Фогис-ите, джагите (от
носталгия ли от какво и сега имам емулатор за компютър и над 300 игри Sega с
култувите Super Tank, Commando, Bubble Bobble, Mario Bros и много други) и
преди да се усетим дойдоха mIRC, Duke Nukem, Quakе и Doom...
Мисълта ми беше друга...когато почнаха да
навлизат западните ситкоми, българските семейства се сплотяваха петък вечер около
телевизора на никой не му и хрумваше да гледа на 'Приятели' като на нещо повече
от развлекателно шоу...boy were we wrong. Сега, само 10 години по-късно всичко,
което видяхме там за първи път е не просто факт, а постепенно се превръща в
голяма част от действителността:
- на колко от вас им беше смешно когато съпругата
на Рос след 7-годишен(?!!?) брак разбра/реши, че е лесбийка и го остави,
бременна с неговото/тяхното дете и заживя с любовницата си, чиято фамилия
присъстваше в името на детето(!!!???), защото както тя му каза в един от
първите епизоди 'Hey, this is my baby too'? Признавам - и на мен ми беше
забавно...вече не.
- за колко от вас Phoebe е смахнатата, глупава,
смешна блондинка, която се чуди каква простотия да изръси? И някакси все тя
казва верните неща - че теорията за еволюцията е грешна, че американците не са
кацали на луната...Но колко от нас ще приемат истината като такава от устата на
някой, който не взимаме насериозно - кварталният луд например? Това случайно ли
е според вас? Ръси безмозъчни глупости постоянно, което дискредитира верните
неща, които казва помежудругото.
- за колко от вас сватбата между Карол и Сюзън
беше първия досег с same-sex marriage? Което сега не просто е факт, а дори се
гледа с лошо око на страните, в които все още не е позволено.
- колко от вас намираха за съвсем естествено
начина, по който всички barely made rent години наред, работейки crappy jobs
they hated и това се приемаше като нещо нормално? Робът трябва да е благодарен,
че има къде да продава времето и труда си и да си затваря устата.
-на колко от вас им се струва забавен начинът, по
който едно напълно нормално семейство с 4 момчета живее на ръба на мизерията и
е ходещето определение на white trash в Malcolm? Според вас случайно ли майката
постоянно крещи на децата си и ги наказва често по начини, граничещи с child
abuse? Или може би някой е искал леко и неусетно семейството да почне
да поражда негативни асоциации..
- колко от вас пропуснаха да регистрират фразата,
изречена от майката, когато разбраха, че ще имат пето дете - 'We're a walking
advertisement for forced sterilization. Who are the idiots in Washington that
allowed us to procreate'.(!!!??!!!) или 'Dewie, don't ever get married. If you
want kids, get your eggs from the state.'
- колко от вас свързват понятието 'семеен живот'
със скука, досада, ограничения, нещастие и задължения благодарение на сериите
Married with Children и Unhappily Ever After?
- колко от вас помнят филма Demolition Man,
където Сандра Бълок посочи на Силвестър Сталоун - библиотеката, построена 'в
чест на президента Арнолд Шварценегер' и това беше толкова смешно и
невероятно..докато същият не стана губернатор на един от най-богатите щати на
Америка. Случайност?
- Seinfeld отказвам да го коментирам. Забавен,
да, но минаващ всякакви граници. American Jewish propaganda at its finest.
Колко от нещата, които тогава виждахме за първи
път и ни се струваха смешни в абсурдността си вече са не просто факти, а
закони? Не можеш да осъждаш правото на хомосексуалистите да се женят, да осиновяват
деца, да плащат на непознати жени да им ги износват, да твърдиш, че не само
евреите са страдали през Втората Световна Война. Вместо това гледаш филми, в
които вече всички актьори и актриси са евреи и ставаш свидетел как големите
актьори от нашето време са принудени да изграят посредствено в кофти филми -
Вал Кимър, Никълъс Кейдж, Гари Олдман. Почва се с филми където някакви приятели
се чукат, но не искат да са заедно, защото това 'усложнява нещата' и понеже
всички притръпваме неусетно се стига до филм, където черен спасява последната
Библия в света, помнейки я наизуст и подпомаган от една еврейка в мисията си.
Seriously? Are you fucking kidding me? А, да не забравим името му - The Book of
Eli. Вече май не се стараят да завоалират шибаната си пропаганда. Междувременно
високоплатени актриси промотират сурогатството, защото да износиш 9 месеца
детето си е просто непосилна задача, а и в свят, където всичко може да се
купи/наеме и отдаде - за какво да се хабиш изобщо; говори се за gender-neutral
възпитание, защото, видиш ли, полът бил илюзия и децата сами трябвало да
изберат като им дойде времето какво искат да са (това, че природата
предварително е избрала като им е сложила путка или кур е незначителна
подробност); сваля се възрастта за легален секс с малолетни и се дъни феминизъм
и метросексуалност до краен предел, за да може хората толкова да се отвратят от
срещуположния пол, че ако не обърнат резбата, то поне наистина никога да не
създадат здраво семейство.
Мъжът трябва да е Мъж, Жената трябва да е Жена -
it's that simple...Социолози и психолози се чудят защо нежният пол става все
по-агресивен и недоволен, а силният - все по-затворен, плах и комплексиран.
Толкова ли е трудно да се види причината? Едва ли има жена, на която да й е
приятно мъжът до нея да е по-обезкосмен, с по-поддържан маникюр, с повече
дрехи, отделящ повече внимание на външния си вид, по-нежен и раним от нея.
Феминистките си дразнят от това, че 'няма истински мъже', но те не позволяват
на мъжете да бъдат такива като им отнемат чисто мъжките постъпки - аз не виждам
нищо лошо в това да ми отворят вратата, да ми запалят цигарата, да вървят една
стъпка пред мен - това не ме прави по-малко жена. Това, което може да ме
потресе, обаче, е мъжът ми да има по-малко косми от мен. Стесняват им ареала на
мъжественост и стават все по-издразнени от това, че 'няма мъже' и го крещят в
подкрепа на тезата си, че другият пол за нищо не го бива. Никога не е било
въпрос за равенство - ние сме равни, но винаги ще бъдем различни. На нас трябва
да ни се позволява и да се насърчава да сме различни, за да живеем пълноценно.
Това, което се случва в момента, е насилствено 'изравняване' на половете във
смисъл на приравняване - жената НЕ може да върши същите неща като мъжа и
обратното. НЕ трябва.
А може би вие сте от тези, на които тези неща не
им правят впечатление и мислите, че съм параноична, защото съм прекалила с
хапченцата? Възможно е...много е вероятно..Ще почакаме още десетина години и ще
видим. А това, че фондацията на Рокфелер е тази, която инвестира най-много пари
в разбработването на програми по евгеника във финансирани от тях ivy league
университети, най-вероятно е чисто съвпадение..
а как ми липсват ето тези:
и тези:
they remind me of a simpler time...
