Безцелно прехвърляне на десетки интернет страници
- онлайн списания, вестници и блогове, блогове, блогове. Отварям замунда в търсене на поредния филм, който би
вървял добре с безсънието ми. Поглеждам заглавията, дори не се и налага (вече)
да хвърлям поглед на описанията и ми става спокойно...
Навсякъде става дума за любов, секс и
приятелство - или за трите наведнъж (some people aren't even lucky enough to
find either one in a person let alone all three); отвсякъде ме гледат
привлекателни, здрави, млади, самоуверени, успели, намерили каквото търсят хора
(the basis of every self respectable society where poverty, misery, failure,
struggle, hopelessness, aging and death simply do NOT exist) ; посъвместно
се шири задоволство, радост, спокойствие в настоящето и надежда в бъдещето (forgetting
that the only thing more uncertain than the present is the future and directing
our starved souls towards the most unsure thing possible for hope can only be
found in the unknown..so can disappointment and hurt by the way, but
that's a whole other topic)
Ако съзнанието създава материалния свят(а не
обратното както е твърдял Маркс), то би ли могло всички тези хора, безгрижно
наслаждавайки се на младостта и всичко свързано с нея, да са намерили ключа от
палатката? Аз съм рационален човек - признавам, че е силно вероятно грешката да
е на единицата, а не на множеството (особено ако моделът works worldwide).
Навярно е възможно душата ми да е толкова разкапана, че просто да виждам
нявсякъде проказата, която нося у себе си...А в действителност светът наистина
да е весело, красиво място, изпълнено с неограничени възможности, изкарващ на
преден план възвишеното у хората. Неусетно искрено започвам да вярвам, че хора
като мен са по-скоро изключение. Никой не би бил по-щастлив от мен ако това
беше истина!
Мамка му! Тъкмо със собствени усилия сътворих
битието си на нещастно изключение от общото щастие. Защо ми трябваше да отварям
някаква произволна новинарска страница...и да се върна в реалността. При:
- онази, която ме блъсна на улицата, въпреки че
не стоях на пътя й
- онзи, който изхвърли курсовата ми работа,
оставена върху катедрата на преподавателя, просто защото може
- онзи, който отрови кучето ми, което живееше в
двор и нито излизаше нито лаеше
-онези, които ми взеха 3 пъти повече кръв от
необходимото, защото групата ми е рядка и продуктът навярно е скъп
- онези, които създадоха мрежа за детско порно,
задоволяваща и най-взискателните вкусове, включваща сексуални действия с
шестмесечно бебе
-онези, които изнасилиха момиче с клон пред
приятеля й, разкъсвайки вътрешностите й, защото била облечена провокаивно
-онези, които целенасочено обричат на глад и
мизерия хиляди хора
- онези, които могат да спят след като лишат
майка от детето й предумишлено
- онези, които оправдават убийци и изнасилвачи,
защото всяко нещо си има цена
реалността на Питър Конъли; на Джеймс Бълджър;,
на Джон-Бенет Рамзи; на убитото новородено от 17-годишната си майка, ученичка в
Котел; на милионите недохранени, болни и умиращи деца в Африка, за които Боно
събира подаяния по MTV докато харчи по 5 милиона за една къща; на войните,
водени срещу жени, деца и старци, за да познаят привилегиите на демокрацията и
да им се спестят неудобствата, причинени от живота върху богата на петрол земя;
на безчетния брой одрани, изгорени, сгазани, убити животни; на омразата между
приятели; на предателствата между любовници; на липсата на доверие между
близки; на завистта, на жестокостта между всички човешки същества...
А каква казах, че беше моята реалност? Нещо се
обърках...
