Нищо ново под слънцето (както обикновено), нооооооо...
не мога да се отърся от чувството, че съм някакво раково образувание в общество, което не съм избирала за сцена на съществуването си. Усещам как живата маса от човешки клетки се бори, за да ме отхвърли. Не ме разбирайте погрешно - не вредя никому, плащам си данъците, I live and let live, обаче така и не успях да почувствам близки своите събратя по вид...Не ги разбирам, плашат ме. А човешките хиени са особено неприятни - обикалят и душат за кръв и парчета от душата ти...