Всичко почва по един и същ начин – с увещания, лъжи и обещания.
После, някак си, истината винаги успява да си прокара път и води след себе си осъзнаването и разочарованието.
Накрая остава само горчилката и ‘опитът’, който не служи за нищо, защото следващия път продължаваш да вярваш, че ‘ще е по-различно’.
Fucking ironic, isn’t it?
