Как съумяваш да събереш на парчета самоуважението си, когато, вглеждайки се в очите на най-скъпия ти човек, виждаш желанието му да те оскърби, нарани, унижи, съсипе емоционално и психически? И което е по-лошото - как се предпазваш да не повярваш, че си го заслужаваш?
Очите на любимия са измамно огледало...
