медицински казус

повечето хора искрено се възмущават когато изкажеш желание да даряваш или доброволстваш за приюти за животни. казват, че има толкова нуждаещи се хора. то не че едното изключва другото, а и съм забелязала, че тия дето критикуват са съпричастни само докато трае рекламата с тъжното детенце...но както и да е - друга ми е мисълта...

кога ще се смилим и хуманнната смърт ще е разрешена и за хората? въпреки че...нямам нищо против да отида на еднопосочна екскурзия до Швейцария или Люксембург. проблемът е как да ги убедиш в 'мотив, който не е себичен'. как да им докажеш, че всъщност това е най-неегоистичното нещо, което си направил в целия си живот?

в това е трагедията

исках да й кажа нещо успокоително. знаех, че точно от това се нуждае. а единственото, което имах смелостта да й призная е, че с времето става по-лесно. и в това е трагедията

тъжен абсурдизъм

готови сме да направим всичко възможно, за да предпазим близките си от разочарования и болка, а сами ги нараняваме постоянно.

[откъснатост] → ∞

Някои животи са като подводни течения - неусетно те влачат безцелно и напосоки - небрежно надвивайки всеки опит за съпротивление. Аз би трябвало да знам - моят е от тях. Хората имат много думи за обяснение на такъв феномен (ние винаги имаме думи за всичко. в думите ни е силата) - слабост, малодушие, страх, неспособност за справяне. Е, да - верни са, всичките са верни. Но забравят да споменат и откъснатост. Една злокобна, тиха откъснатост от всички същества, която започва още в детството с неосъзнато, но болезнено чувство на самотност докато не се изроди през пубертета в плахи, жалки опити, оставящи горчив привкус за социализирани със себеподобни и не завърши в зрелостта в осъзната и съвсем целенасочена изолация от света. Тия неща винаги имат симптоми. Психологията даже успокоително подчертава, че 1/3 от децата се раждали с чувство на необяснима самотност - колко утешителнo, особено ако си от тия 33.3%.

И все пак - всяко нещо си има и положителна страна. Поне по този начин не остава никакво съмнение, че другите не са ти виновни за това, че просто се буташ у тях като кораб, влачен от поройна мътилка. Подводните скали винаги са били там - как да ги обвиняваш в собствената си неспособност да избягваш сблъсъка? Не че си искал разрешително за управление при раждането си...Но не спираш да се питаш - "Абе, кой изобщо ги раздава тия удостоверения за капитани без никакъв психо-тест, тест за емоционална или друга издръжливост преди това?!"

за цветята, консервите и жените

всеки път когато покрай нас мине някоя красива жена волно и съвсем съзнателно и двамата я поглеждаме - аз, с онази детска радост и възхита от всичко красиво и ефимерно в живота, а той с онзи зрял гняв, трупан с години срещу факта, че '9 от 10 жени няма да ти пуснат и к'во ме топли тогава, че е красива'. Естествено, не пропуска да отбележи, че вече е просто 'някфа си путка, на която й тъпчат червото ежедневно и само оня, първия дето е отворил консервата си е отебал качествено'. Защото, виждаш ли, всеки секс с жена, която не е девствена е някак си...леко кофти..все едно бъркаш на някого в чинията, абе не точно 'на някого', но някой вече е ровил в тая чиния.

изобщо, за жените сексът [от един момент нататък] е несериозна работа - в сърцето си запазват топъл и любящ спомена само за онзи, който им е откъснал цветето.Така поне твърди Той - с неговият обстоен поглед върху женското съсловие и завидна колекция от девственици up his sleeve. Аз само мълчаливо кимам в съгласие и си мисля какъв ли смут би хвърлило в душата му знанието, че станах жена години след първия си сексуален акт и то с мъж, който дори не ме е докосвал физически. Oh well, to each his own..

нещо по-тривиално не измисли ли...

- Съжалявам.
- Няма за какво. That's just the way it goes. Някой те обича, ти обичаш друга, а тя обича друг. Всички сме клишета. In the end, има значение само какво клише си. За себе си. Не за някой друг.

особенности работническая класса

Няма нищо срамно, нито нередно в това да си работил през по-голямата част от съзнателния си живот и [най-вероятно] да продължиш да го правиш през по-голямата част от живота си въобще. Проблемът е, че когато приемеш за норма това, че трябва да полагаш усилия за всичко, неусетно границата се размива и с връзките [ти] става същото. Отношения, които ти костват време, усилия, умора, стрес, безсъници (но не в Сиатъл), изгризани нокти, стотици изпушени цигари, изпити кафета и монотонно блъскане. А заплащането е малко под границата на това да свързваш двата края. Краищата ги свързват болните ти фантазии, които допълват липсващите елементи от картината - 'той може да ме разбере, ако само се опита' , 'той не искаше да бъде жесток, просто е изнервен, ' не сме се отдалечили, просто и двамата сме преуморени'.

Кофтито е, че веднъж научен на честен труд, доста често ще попадаш в нечестни ситуации, където единственият изход може да [ти] бъде посочен от някой честен човек. Колко точно си преебан ако трябва да разчиташ на нечия доблест в разрез с нечий интерес, за да се изкараш от тинята, когато дори собствената ти преценка не е достатъчно добра?

рубрика: как да измерим правилно III

*отдаденост

- Защо нищо при теб не е както трябва?
- По какъв начин. Обясни ми..
- Теб просто човек няма как да те контролира и поправя. Нищо не действа. Ето например най-елементарният начин за корекция на поведението на всяка нормална жена при теб ще даде корено различен резултат.
- А именно?
- Ако излезна някъде, няма ме цяла вечер и на сутринта се прибера ядосан без да ти давам обяснение ever къде и с кого съм бил [дори и да е било с друга жена], знам, че ефективно [за теб] това ще означава край на всякакви отношения.
- Нима би могло да бъде другояче?
- Да. Всяка нормална жена ще си наляга парцалите и ще се чуди как да угоди след такъв stunt и връзката ще се подобри. Но наш'та принцеса, както винаги, трябва да е крайна и специална.
- В такъв случай мога само да кажа, че ми е мъчно за нормалните жени.

фактологично-иронично

Голямата Любов е неизживяна, невъзможна, изгубена. отишла си без време, несподелена и боли. Голямата Любов не заспива до теб всяка вечер без грим с все по-видимите следи на времето; не се събужда разрошена и уморена, за да ходи на работа; не ти говори за битови сметки и тоалетна хартия; не се размотава пред теб по захабена пижама и домашни чехли; никога не е уморена, обезверена или просто не в настроение.

Чудя се...ако все пак някой някъде противно на всички писани и неписани закони успее да остане с Нея, ще продължава ли да я лелее толкова? Ще пише ли стихове за Нея, ако заспиват и се будят заедно всеки ден?

Понякога си представям Казанова в амплоато не на вечния любовник, влюбен в Любовта, а в най-тривиалния образ на този, опитал се да я задържи. И го виждам леко напълнял, леко оплешивял, много уморен, малко над 50те в някой магазин с grocery list и еректилна дисфункция (за тази,с която е. Както всеки уважаващ себе си мъж, разбира се, че 'ще скъса от чукане' всяка, която му хване погледа).

2 porn or not 2 porn

Whenever I get gloomy with the state of the world, I think about efukt. General opinion's starting to make out that we live in a world of hatred and greed, and I see that. It seems to me that love too though is everywhere. Often it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there - fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wives, boyfriends, girlfriends, old friends, exes. If you look for it, I've got a sneaky feeling you'll find that love actually is all around - as sick, twisted and demented as it is.

Да вървиш срещу нормалния ход на времето е престъпление спрямо природните закони, не, по-лошо, човешките. Не стига че сам се маргинализираш до озверяване, но и създаваш дискомфорт на заобикалящите те, кротко социализиращи се индивиди. А на всичко отгоре не знаеш 'защо'. Може би последователността на аминокиселините на някой белтък се е копирала неправилно или баща ти те е правил накриво, кой знае. Тъжната истина, която мултимилионната индустрия на психотерапията не ни казва е, че дори и да разбереш първопричината на проблема, chances are you're [still] stuck with it. Фройд беше прав.

Не е като да не се старая - гледам и гледам, и гледам, и пак гледам, и все не успявам да видя завоалираната еротика и/или ненатрапчивата естетика на пролабиралия анус на някоя обещаваща порно актриса (или неизвестна палавница, която иска да сподели богатия си 'вътрешен' живот с интернет аудиторията). Ако имаше курсове по тематиката, с нескрито любопитство и девствен трепет бих се записала най-първа, за да седя на последния чин (винаги седя на последния чин ;)) и да слушам обяснянията на някой по-знаещ и можещ за това 'защо мускулните напъни за изхождане, водещи до пролапс при жените могат да бъдат сексуално стимулиращи' и 'достигане на нирвана чрез визуална стимулация, предизвикана от вида на дебелото черво, висящо обратно на нормалното си положение'. Не разбирам и все пак съумявам да се възхитя от необятната човешка изобретателност и жажда за новости. Порно с вътрешности - кеф! Как да не ти стане? Какъв сдуханяк трябва да си, за да не оцениш такова нещо? Е на това му се вика професионализъм и отдаденост на каузата - работата да ти излезе през гъза (pun intended). 

По-интересното в случая е, че повечето такива клипове със странни сексуални практики са от личния архив на голямото уеб семейство. Важно е човек да се хвали, да споделя, да не остава по-назад. 2 неща са особено важни след секс - веднага да изтичаш да из(от)миеш в банята и да известиш за похожденията си на ijustmadelove. За по-напредналите - submityourflicks. Разбира се, ако уважаваш партньорите си и цениш своето и тяхното уединение, можеш просто да складираш грижливо събираните снимки и клипчета в прилежно подредени и картотекирани папки на личния си компютър, за да имаш мат'риал за среднощни и сутрешни чекии. По-интимно е да го лъскаш на хората, с които си се чукал, някак си. Безименното порно на Интернет е за загубеняци. Такива, които не могат сами да си направят спомени.

People nowadays have such a tough time being..people. Завиждам на простотата на социалните отношения от Средновековието та чак до късниия 18и, може би дори 19и век. От един средностатистически индивид (визирам средна класа и нагоре) се е очаквало да разбира от музика, литература, история, философия, поезия, дуелиране (по-късно това условие отпада thank god), лов, политика, да бъде умел оратор и да владее поне 3 езика, за да съумее да впечатли избраника/цата на сърцето си. (бел.ред. рицарската лирика е венецът на една култура, основаваща се не естетиката и красота във взаимоотношенията, чийто обект не е бил физическата любов (за това са се продавали розови романчета по пазарите ;)).  Сега трябва да си много зле да си губиш времето със стихотворения или разговори в отнесени тематики - най-малкото никого няма да впечатлиш. А човек трябва да залага на сигурното. Вместо да й обясняваш какво е важно за теб, в какво вярваш и на какво се уповаваш, едно 'сваляй си гащите, са ще правим домашно порно' е много по-уместно. Бъди пич - не изоставай от мейнстрийма! Разбира се, това не може да [ти] се получи без завидни умения за убеждаване, симулиране на интимност и (относително) добри режисьорски похвати - сексът е грозна работа, миризлива, лепкава (за това ли толкова хора бързат да се подмият след това?). Спомените са важни, а със визуални стимули се отключват много по-лесно. Вместо 'това е Силвия, с която се разхождахме привечер, защото ни харесваше липсата на глъчка', отваряш съответния фолдър и моментално си припомняш, че това е 'Силвия, която се бръсне твърде често и близо до кожата и как боцка, копелеее, но пък дава да я тъпча отзад когато си поискам и позира много сладко'. Все едно беше преди хилядолетия когато трябваше да седнеш и систематично да извикваш десетки непълни картини, за да изровиш един смислен епизод, който изживяваш и в настоящето.

Нямам нито една снимка. И никога не документирах нито един от случаите, когато съм се чувствала щастлива. Напримиер онази вечер, когато се прибирахме пеша, аз си изкълчих глезена и ти ме носеше няколко километра на конче. Въздухът беше пропит с миризма на липи и вятърът беше тежък и топъл. Или късните съботни утрини, когато се будех от усещането, че си до мен и се излежавахме цял ден само да се (с)топлим. Помня и луната през последната ни вечер заедно - беше късна пролет и се чувствах изстинала, дори облаците бяха заскрежени, а ти все още не знаеше, че повече няма да се видим. А може би там ми е грешката - трябваше да правя снимки, много снимки, за да могат спомените да избледнеят, да им отнема това призрачно присъствие в настощето си. И да качвам - на фейсбук (тогава нямаше), на фликър, навсякъде - повече снимки, по-малко спомени. 

Но за съжаление прескочих едни от най-важнит часове по живот и сега ми е странно. Странно колко медицински са станали взаимоотношеията. Всичко е стерилно - сексът, мъжете, жените, любовта. Първо дефинираме, после изживяваме (доколкото е възможно). Затова и първият ни път беше шок и за двама ни - ти се сконфузи като те подуших преди да те прегърна, а аз се сконфузих като първото нещо, което направи след като свърши, бе да скочиш до банята, за да [ме] се отмиеш. После започна да ми говориш за лубриканти, бът плъгове, домашни клипове, отпускане на ректума и психологическа настройка,а мен почна да ме боли гърлото всеки път след френска и недоумявах. В този свят, ти си по-нормалният от двама ни. Hands down. No questions about it. Аз, както винаги, куцам във вписването. Да се опитваме да си(е) обясняваме взаимно е beyond causa perduta, че дори не ми се говори.  Като един съвременен Кашчей Безсмъртни ти си тук, за да трупаш, а аз - аз просто минавам.

You seem to get it. Ако можеше да ми го обясниш популярно. Злобното удоволствие,с което регистрираш отношения между двама души, отбелязвайки, че 'нечие дебело черво е тъпкано on a daily basis'. Увереността и остроумието, с които шеговито цитираш Поручик Ржевски 'духа, разбира се. нали има уста' на нечии коментар, че (евентуално) не всички жени го практикуват анално. И неподправеният ти потрес и нескрито отвращение спрямо хомосексуалните. Моите познания по биология са силно маргинални, но повече от достатъчни да заключа, че задникът си е задник; мъжки, женски - все е черво, все дебело и все функцията му е една (жокер - не точно сексуална). А за разлика от математиката, тук не важи максимата 'най-простото решение често е вярното' и следователно 'щом излиза, може и да влиза'.

И понеже не мога да измисля нищо ново (а и не искам), ще го кажа отново - когато и последният клон, дилдо, скачвач на автомобил, бутилка, ряпа и каквото друго се сетите бъде заврян в нечии ректум и вече приемаме пролапса като задължителен елемент от сексуалния акт (форплей може да няма, но да не оставим другарка без пролапс!), ще почнем да ставаме свидетели на ето такива неща. Голяма сензация, нали? Искате ли да знаете какво се случи със Сашо? Последно лежа в Детската Травматология в Пирогов с тръба, стърчаща от стомаха и свършваща в плик, който баба му изпразваше на всеки кръгъл час заради изрязаното му черво. Нищо. Сигурна съм, че като порастне достатъчно възрастните ще му дадат задоволително обяснение защо вместо дебело черво има гумен маркуч в задника. Може би тогава даже по-голямата част от човечеството ще има такава 'придобивка',съдейки по темпото на (само)издевателствата, на които толкова хора уморено мастурбират в малките часове на нощта. Тъжното е, че при това дете не беше съзнателен избор, а дали неговите деца ще плащат за насилието, оказвано над баща им по същия начин, по който той е плащал на 2-годишна възраст, е съвсем отделна тема.

SPOILER:

отвратителна съм, знам. не, не бях такава. едва ли ви интересува какво се случи, но just to be on the safe side - най-баналната от всички истории. I met a guy. останалото е история.

 

anti-martyr

когато най-накрая успееш да спреш да плачеш за хората, които не си струват, губиш способността си да го правиш [и] за тези, които го заслужават. и за себе си. всеки човек заслужава да запази способността си да плаче за себе си.

а без външно проявление, се превръщаш в ужасяваща планина от тъга. своя и чужда.

after years of research, scientists finally divulge what women actually want

По детски наивно и с много артистичен патос ми казваше, че всъщност си се опитвал да се ме предпазиш. И съвсем недоумяващо ме питаше какво толкова нередно има в това. Е, сега ще ти доверя една тайна.Тя, както обикновено се случва, не може да спаси нашите отношения [имали ли сме изобщо такива?], но може да ти послужи в бъдещите ти връзки -

Искаш да предпазиш обекта на чувствата си? Не я лъжи безочливо, гледайки я в очите докато с бившите ти се забавлявате за нейна сметка. It's really THAT simple.

едно е да искаш, ..

Всички скандали завършваха с неизменното ти обвинение 'ти не знаеш какво искаш', изречено [поне според теб] от позицията на по-силния, на разбиращия, на единствения 'в час с реалността'. А аз замлъквах и ти давах всяко основания да [си] вярваш, защото какъв смисъл има да обясняваш нещо, което човекът отсреща не е в състояние да разбере.

Дали би бил учуден да чуеш какво искат всички 'непорасли пикли'? За една от тях беше важно:

- да може да те събуди посред нощ и да те попита 'в какво вярваш, от какво се страхуваш, какво желаеш, какво те прави  теб' и да чуе истината

- да може да преодолее пропастта от мястото между двама ви на дивана и да се сгушва в теб

- да може да бъде слаба пред човек, който никога по никакъв повод няма да си позволи да изтъква слабостта й

- да може да се радва на всеки (макар и рядък) жест на чувства, без да предусеща условността на момента, в който ще чуе 'а пък аз помниш ли като направих еди-какво-си за теб'

- да може да бъде приета, не разбрана, приета

- да може да види едно случайно, непланирано, безусловно, непремерено, неводещо никъде, инстинктивно проявление на обич като хващане на ръка докато се разхождате по улицата и не си твърде зает да оглеждаш наличната риба

- да може да е сигурна, че зад нея няма 'резервни варианти' и не е просто проба

- да може да [ти] вярва

Но аз съм разумно момиче. Вече знам, че тези неща пасват по-добре в треторазряден Холивудски филм. Затова си гледам хорърите - по-хуманни са някак си. Там разчленяват хората само телесно. Какъв изверг трябва да си, за да гледаш как обезобразяват душата на някого? А да го правиш?

I guess the joke's on you

Съвсем случайно, почти инстинктивно забелязах едва доловимата връзка между всичките му обвинения, че не съм това, 'което му трябвало и за което съм се представяла', изречени във всеки един момент, когато съм имала различно мнение от неговото и статистиката на посещения на блога ми от search keyword-овете в google. A тя е следната:

porno izvrashteniya

saitove za seks izvrashtenia
sex porno gadosti xxx

seks s jivotni

mrusno ebane
porno gadosti

qko 4ukane

6ibane w gyzu
извращения с жени в порното
порно извращения с кръв (бел. ред. - пич, пробвай с Twilight ;) )

е, има, разбира се, и заблудени души, които са се озовали тук, търсейки точно това, за което [не] става дума в блога, но не те са интересните ;) My point being,  че явно човек не може да избяга от съдбата си на това да не отговаря на чуждите очаквания и надежди (a fancy way to say you're good at disappointing others). Толкова е тъжно, че дори в нещо съвсем тривиално като списването на блог, не мога да дам на десетките безименници това, което търсят, а толкова други хора разочаровах пък поименно..И никакви опити да им обясня какво могат и не могат да очакват от мен помогнаха - някои настояваха, други се бориха, трети се опитаха да вземат насила това, което смятаха, че им 'се полага'. Всички се провалиха. И си отидоха гневни. Разбира се - не и преди да вземат всичко, което им дадох даром. Tова ги ядоса дори повече. Но аз никога не съм имала проблем с това да ме мразят заради нещата, които не съм направила за някого или нещата, които съм - по-често второто, но то няма значение. Хората обичат да взимат. Тяхно човешко право е. Да даваш е избор - не е нито похвално, нито заслужаващо нечия благодарност.

Както и да е. Специален поздрав за всички, попаднали тук, разминавайки се с това, което са търсели ;) (didn't we all?)

'cause sometimes it has all the potential to be right, but you just aren't 'near enough'..

p.s. и thumbs up на хората, продължаващи да пишат 4 и 6 вместо ч и ш - това ми е сред top 5 на personal favourites..

в cosmopolitan не признават, че -

Оказва се, че има и (по-) лесен начин. Просто трябва да се откажеш:

- от плановете за съвместно бъдеще

- от желанието да споделяте интересите и страховете си

- от необходимостта човека, с когото делиш покрив, да ти бъде опора (и вместо това да започнеш да си пазиш гърба постоянно и от всички страни)

- от нуждата да бъдеш слаба в негово присъствие, да бъдеш негова, да бъдеш достатъчна

- от надеждата,че в един момент, някъде ще 'се срещнете'

- от споделянето на всичко лично и значимо (което среща само критика и презрително отминаване)

- от разговорите с друго човешко същество в 4 сутринта, за да почувстваш, че физически присъстваш някъде

- от нежността и опознаването на плътта отвъд отнесения, леко садистичен, достатъчно задоволителен секс

- от резонирането с друга душа, от която си вярвал, че може да бъдеш част

Да, никак не е трудно...

приказките ги оставете за филмиране от Дисни, аниматорите най ги разбират тея работи.

рубрика: как да измерим правилно II

 женственост* [bulgarian style]

бел. ред: понеже както аз, така и вие си нямаме понятие от отношения, път, цел и посока в живота и всичко останало, за което са изписани хиляди книги, но пък it so happens, че аз имам достъп до един човек с [много] богат жизнен, любовен и всякакъв друг опит, който е хилядапроцентово убеден, че [само] той е рационален, зрял и справедлив, създавам специално този тип постове, за да споделя наученото с останалите лутащи се души :) enjoy

* сори за дискриминацията, но този пост е [само] за жени

- Защо не можеш да бъдеш женствена?

- В смисъл?

- Поне веднъж to pipe down and shut the fuck up ебати.

- Не разбирам. Не искаш да имам различно мнение от твоето?

- Повечето жени, като им праснеш един в муцуната, се разревават и веднага си сменят гледната точка на 180 градуса.

- Така ли смяташ?

- Мен не ми трябва клуб "Дебати". Жената трябва да си затваря устата и да е съгласна.

- Като Марийка от вица тоест.

- К'во?!

- А, ти не го знаеш. Нищо.

антивирусно

Дали ти вярвам питаш? На кое? Бъди конректен. На лъжите? На преструвките? На играта? Ааа, на думите ти...Дааа, бях забравила за думите ти.

Отдавна не е въпрос на вярване. Аз просто те усещам. И болиш. И нищо друго. 

Онзи ден прегледах всички неща, които си ми пращал и ме досмеша. Изтрих ги. Мразя любовни песни. Казах ти го и тогава, но ти ми пращаше anyway. Аз ги приемах, за да 'не те обидя' (смешно ли е, че всички грешки в живота си съм допускала само и единствено поради тази причина?) и ги трупах в една папка. Признавам, след време като се натрупаха, отварях папката и гледах заглавията и ми ставаше...топло. После видях същите песни, пращани на други и същите емоции, предлагани на други, и същите обещания, давани на други и ми стана...студено. Но аз съм студенокръвна така или иначе, нали сам отбеляза, че ръцете, носът и краката ми са винаги ледени...

Почувствах се по-добре след като изтрих всичко. Мисля, че и на компютъра му олекна. Как да [те] изтрия от живота си без да остава каквато и да е следа по регистрите?

градивни частици

Никога, при никакви обстоятелства не позволявай на никой да омаловажава чувствата ти, да се подиграва на мислите ти и да ти натрапва мнението си.

п.с. и никога, ама абсолютно никога не давай съвети, които не прилагаш сам за себе си. така че, never mind what I said. it's not like I know anything...

Най-здравите връзки са в Стокхолм [end]

Дайте да изясним едно нещо - фатални грешки няма. Освен тези, които печелят място на лирическия герой в списъка с наградите Дарвин. Но за тях се иска в пъти повече опитимизъм и вяра във възможностите [си], каквито [обикновено] не се срещат в една средностатистическа връзка. Интимните отношения между хората, за сметка на това, са безкрайно поле за изява за всякакви простотии, нито една от които не е (колкото и да ни се струва) непоправима, чак толкова значима, повратна или грандиозна.

Въпреки това болката е истинска. И безверието. И разочарованието. И безпътицата. И горчилката. И начинът, по който сърцето ти се затваря за друг след това. Дория за самия теб понякога. А това, че си 'един от многото', на които се случи същото, изобщо не те топли, даже напротив - прави го още по-непоносимо. Гневът е справедлив, но просто показва детската наивност, с която си влязъл и живял в света на възрастните. Където всички приказки не завършват с 'и се оженили и живели заедно дълго и щастливо', а започват с вицовете за брака; историите на по чашка за рутината и хвалбите за свежата глътка въдух aka. 'the other woman'. Трябва, просто е наложително, всичко, което е било крайъгълен камък на детския свят да бъде разрушено до основи и то от някой, на когото имаш си имал безрезервно доверие. Как би могъл да се научиш иначе? Налага се да научиш неща, които трябва и които не трябва, it's just  how life is. Никой не е избегнал тази матрица досега, а като си минеш курса ставаш част от Братството на Дебелокожите Циници. Congratulation. Was it worth it? Too bad, it was never your choice to make. Ever.

The trick is to move on after that. Some people are capable of that. Others are not so adept at coping. Цикленето също е вид движение, дори даже вид прогрес. Щото докато си зает да влачиш остатъците от едни неосъществили се взаимоотношения, припявайки си what could've been и what went wrong, успяваш да развиеш завидно чувство за хумор и (само)ирония. That usually helps you get through [your] life from now on pretty darn well.

И за финал - малко успокояващи думи - всичко се преживява. Дори и онзи момент на болезнен срам, когато целият ти сегашен момент се слива в една размазана бленда на осъзнат шок от начина, по който си се нахендрил (и продължаваш да се хендриш). Той обикновено настъпва когато му седнеш на компютъра, търсейки снимките, които си направихте и на които изглеждате толкова заедно и толкова влюбени и ги намериш в своята си папка, някъде там, между папките на Мария, Силвия, Катя, Гергана, Дани, Деница и така нататък, и така нататък. Само дето снимките му с тях са много по-...хм...(не)интимни или поне така си мисля наивната по детски аз. И те блъсне озореното прозрение, че си имаш работа със сериен колекционер на настоящи спомени, за когото си Папка No.#. А той какво е [бил] за теб е тема на съвсем отделен разговор. Настъпва един от онези удивителни моменти, при които в продължение на една мъчително дълга минута научаваш повече за човека до теб от всички години, които са те сте прекарали [заедно].

Аз винаги съм успявала да се надсмивам над себе си в такива моменти и намирам  за особено образователно и свежо, че едно от стихотворенията, посветени на мен (аз съм била муза бе! о_0), се помещава на страниците на една от многото девойки, на които е говорел и писал същите неща по същото време...

цък

You're bad for me
Like Cigarettes.
But I haven't sucked
Enough of you yet.
Nothing is sacred,
And nothing is true,
I'm no one that's nowhere,
When I'm here with you.

рубрика: как да измерим правилно I

 наличие на обич

- Ако една жена наистина обича някой мъж, тя ще му дава да я ебе отзад. Без 'ама боли ме', 'не ми е приятно', не искам' и прочее.

- Хм, това означава ли, че ако някой мъж наистина обича някоя жена, ще иска да й причинява болка?

- Отново разбираш каквото искаш да разбереш, а не каквото ти казвам. Просто казвам, че аналният секс е доказателство, че жената има чувства към този човек.

- I [really] wish it were that simple. Значи в голяма част от порното героините имат чувства към тъпкачите си?

- Оф, пак сравняваш несравними неща. Не казвам, че това е единственото доказателство за любов, но е сигурен начин да провериш дали я има.

- Ако само повече хора знаеха за този сигурен начин да си мерят...чувствата, светът би бил едно по-добро място.

turns out I'm "easy"

- Защо си тъжна когато си край мен?

- Защото ми разби сърцето.

- Трябва да ти кажа, че изoбщо не беше трудно за разбиване.

- Радвам се, че не съм те затруднила.

в покера има сигурна печалба, в любовта има сигурна загуба

Глупаво момиче, глупаво,  глупаво си ти. Знаците бяха там, но само ти не ги забеляза. Което е по-лошо - забеляза ги, но наивно ги пренебрегна, защото... Защо всъщност? Поне вече не му се сърдиш, той ти каза - за да спечели единия в любовта, другият трябва да загуби.

приоритети

- За жената е важно кой е бил първият.

- А аз си мислех, че и за жената и за мъжа е важно не кой е първият, а кой е последният.

- Нищо не разбираш. Аз ти казвам, че има значение само кой е бил първият. После много. Затова е препоръчително да чукаш жената в гъза- тя със сигурност е имала партньори, на които е пускала отпред, но има добри шансове да не е пускала на друг отзад. 

- А как можеш да си сигурен, че си първият?

- Тия неща се познават. Личи си жената като няма опит.

- Ще останеш изненадан колко добри са жените в симулиране на всичко онова, което е толкова ценно за мъжкото его като невинност, неопитност, удоволствие и щастие.

- Абе аз ти казвам, че се познава.

- Значи е важно просто да изчукаш някоя пръв в гъза, ако не успееш на другото място?

- Да.

- А всички онези неща като приятелство, споделеност, интимност и нежност?

- Жените вярвате на всяка простотия, колкото и да е глупава, сътворена от мъжете с единствена цел да си наврат пишката някъде.

- Жалко...Значи няма нищо истинско и стойностно?

- Време ти е да порастнеш вече и да спреш с приказките за принцеси и дракони.

- Както кажеш - очевидно си по-запознат с нещата от мен.

сватбено

-You don't have to do this.

- I do.

всъщност Рамщайн отдавна са изчерпали лаконичо темата -

константи

снощи лежах в тъмното и те гледах съсредоточено както обикновено и изведнъж почувствах с непоколебима увереност, че един ден ще умра. както и ти. 

и ме обзе невероятно спокойствие....

хубаво е човек да има константи в живота си...

have you heard a reason this stupid?

I lay awake at night, wondering why...

and I realise it's because I don't know anything else,

but that's  not good enough -

so I keep on wondering the next night.

зрялост

Необходими са години и много опит преди да осъзнаеш, че по-често най-правилното решение е да пратиш някого на майната си вместо да губиш и своето и неговото време в обясняване защо и как те е наранил.

Най-здравите връзки са в Стокхолм [middle]

Гледа ме в очите и ми повтаря до безобразие, че ме обича и че нямам основание [вече] да му нямам доверие. Вярвам му. Мъжете са странни птици - винаги мобилизират всички налични сили и средства да спасяват връзката, когато [вече] няма нищо са спасяване. Всякакви опити да им го обясниш учтиво (а и не дотам) само ги амбицират още повече. Тъжно е. Много е тъжно да гледаш как някой полага усилията, които е трябвало да полага too little too late, а като капак на всичко ти излизаш виновна, че и не можеш да го оцениш на всичкото от горе. Нищо, че много неща са непоправими; нищо, че закъснението е ужасно голямо; нищо, че извинението и съжалението не изтрива спомена за измяната - ти си длъжна да простиш. И най-вече - да се прехлснеш пред отчаяните му опити да замаже положението и да скърпи к'вото там е останало [if anything]. Чудя се - някъде другаде в живота пишат ли оценки за добро желание и прилежно старание или само за конкретни резултати? Както и да е...

А той продължава да ме гледа и да повтаря, че ме обича и съжалява. Преди ме гледаше също толкова съсредоточено и повтаряше, че ще се вижда когато и както поиска с бившата си, а аз да бъда така добра да отида на майка си в гъза, за да не му се бъркам в неща, които не ме засягат, защото тези хора ще са по-дълго в живота му от мен. Вярвах  му. Междувременно накара друга своя бивша да ме 'проверява'. Е, аз издържах проверката, както той се опита да ме утеши, но в процеса на печелене на неговото доверие, той изгуби моето. Според него в това няма логика. Според мен съм си губила времето нееднократко в опити да му го обясня. More often than never it's easier (and preferable) to walk away than what you have to say. А човек никога, ни-ко-га не трябва да хаби думи за някой, който няма да го оцени и в отговор на това, че е наранил, ще каже 'какво толкова се е случило'. Технически - нищо, слънцето продължава да изгрява и да залязва; хората се раждат, женят се, развеждат се, умират; сезоните се сменят, а поредните взаимоотношения са разбити. How trivial...

Да простиш е човешко, да забравиш - не. А да погледнеш някого с доверие и да му отдадеш душата си след като я е изчукал [вече] веднъж би било простотия in a class of its own...Ако беше възможно. За щастие не е. Издънителите се хора го наричат 'злопаметност'; тези, с които са злоупотребили с благодарност осъзнават, че е остатъчен инстинкт за самосъхранение. И все пак човек е приспособяващо се животно, а в съчетание с прословутото човешко малодушие, ставаме способни на неизследвани висоти на жалкост. Идеализмът се лекува по-лесно от грип, по-трайно също - всички се кълнем първоначално, всички се заричаме, всички (си) обещаваме, всички вярваме. После е ясно. Въпросът не е дали ще се сблъскаш с реалността, а дали ще си извадиш главата от задника и ще я приемеш. Хората като мен, които са достатъчно страхливи и уморени да започват 'отначало' каквото и да било, удобно избират да циклят в отношения, които не са съществували никога. Да живееш в сянката на постоянното 'ако' (да се чете с ударение на Ото, въпреки че и на Ато май е уместно). What could have been if:
a) he cared enough
b) we had gotten it right
c) he hadn't betrayed me
d) all of the above
Трябва много да се мразиш, за да си причиняваш това on a daily basis. Или да си много уморен. Или и двете. Все тая. Да се оглеждаш всеки ден в очите, чиито поглед те кара да се съмняваш в собственото си съществуване. Нечовешко. Да споделяш дом с човека, който го разруши. Да слушаш нежни любовни слова от този, заради който не вярваш в нищо от това. Защото имаше време, то обаче отмина. Когато беше времето да слушаш такива думи, вместо тях слушаше псувни и обиди. И свикна. За какво са ти излияния на обич сега? И без друго вече не знаеш какво да ги правиш.


Всяко нещо има  стойност в точно време и на точно място. Хората, които го осъзнават, живеят живота си, защото своевременно се освобождават от изчерпали се взаимоотношения, от които са взели каквото им е трябвало. За останалите остава удоволствието от това да прекарваме живота си в перманентен цикъл (душевен, другият поне трае максимум 5 дена на месец). С малко математика и бърз преглед на 99% от любовната поезия, проза и песни, посветени на това възвишено чувство, става ясно, че съотношението на преживели спрямо циклещи е в силна полза на вторите. Всеки има в живота си един специален човек, който го е научил да не вярва, да не се доверява, да не се раздава, да не се привързва, да не обича твърде отдадено и твърде много. И е толкова просто: искаш да живееш живота си, да се радваш и да (се) преоткриваш - просто си отиди, вината никога не е била у теб, просто трябваше да се научиш като всички останали. Вече си свободен. Да останеш е безсмислено - няма да намериш каквото търсиш, нито каквото очакваш - то никога не е било там. Ако си достатъчно твърдоглав и решен след време ще го разбереш...Безсънието, цигарите и разходките в 2 и 3 и 4 посред нощ, отчуждението, писането на десетки постове на една и съща тема с леки вариации, тъгата, неспособността да живееш със самия себе си заради слабостта, която си проявил - всичко ще ти крещи каква чудовищна несправедливост извърши спрямо себе си и как дори не можеш (вече) да събереш сили да я поправиш. И всичко, само защото беше убеден, че можеше да изиграеш губещата ръка по печеливш начин.


Единственото по-важно от способността да се привързваш е способността да се 'отвързваш'. Зависимите хора са много тъжна гледка. Колкото е човешко да се стремиш към свобода, също толкова ни е присъща и една привързана зависимост, заради която more often than never живеем със спомена за близост, без самата нея.


Най-забавното в цялата история е как ми повтаряш, че трябва да надживея тези неща. Аз ще ги. Но за целта трябва да съм много, много далече от теб. Ти ме (ни) отдалечи емоционално, сега (ни) остана да го направим и физически. Всяко нещо с времето си...

Много често е по-трудно да си отидеш отколкото да останеш. А самозаблудата и падението също са занимания and they keep you rather [pre]occupied.


p.s. Когато все още правеха качествена музика имаше една много попълярна песен с още по-популярен клип на Бон Джоуви - 'Always'. Тогава докато всички съученички въздишаха по ранимата мъжка душа, написала такъв яко лиричен текст и по готиния батко с разбито сърце в клипа, само аз дръзнах да изразя възмущение от къде на къде ще се пее 'try to understand - I've made mistakes, I'm just a man' на фона на някаф дрисльо нагънал сестрата на предполагаемата си голяма любов (ако следваме сюжета). Баааси наглостта. На каквото съм се присмяла - все ме е стигнало...и в пъти по-цинично и по-педераско. Talk about irony.

за да си отидеш трябва да си бил желан

Има нещо зверски скапано в свят общество, където непознати хора са способни да изпитат повече любов и да проронят повече сълзи за едно дете от собствената му майка. But that's just how life is, huh? Не ни е писано да оправяме каквото и да било, защото няма нищо за оправяне. Някъде някое дете умира в леглото си без да дочака майчина ласка; другаде една котка се връща последователно и многократно в пожар с обгорени нос, очи и лапи, за да извади всичките си котета; междувременно другите се чукат, лъжат, ограбват, изоставят, разлюбват, изневеряват, нараняват, изнасилват, убиват, умират и раждат. И с цялото извращение, на което сме способни, вярваме, че именно онова, което взимаме насила - ни се полага по право.

Опитвам се да определя кое е по-ужасно, но не ми достига капацитет - нощ след нощ да плачеш самотен, уплашен и изпитващ болка, но никой да не отговаря на отчаяните ти опити да привлечеш внимание или да успееш да накараш някой да те забележи дотолкова, че да вкара юмрук в изкривеното ти от агония детско лице, за да спреш да дишаш изобщо. Циникът в мен намира второто за по-приемливо, колкто и грозно да звучи - то поне е подсъдимо и лесно доказуемо (все едно присъда post factum makes things right, but anyway). С тъга, обаче, осъзнавам, че първото се случва далеч по-често, а границите са толкова размити, че дори да бъде забелязано навреме, нанася непоравими щети. И не мога да го приема. И не искам. И не намирам нищо borderline humane в нас като вид, за да повярвам, че сме способни и на добро. Не и когато човек, безцелно сърфиращ из глобалното кошче за отпадъци в 3 посред нощ, е способен да изплаче повече сълзи за едно убито дете от майката, която най-вероятно е знаела, че то умира. Колко струва един  живот? 3те живота, които спасих от улицата ми излизат точно 70лв.на месец без годишните ваксини и хапчетата за обезпаразитяване на 2 месеца. Даренията, в това число дрехи и обувки, които годишно правим с приятели за домове за изоставени деца, не вярвам да възлизат на повече от 200лв. Това би трябвало да успокоява съвестта ми, нали? Аз мога да отделям периодично 100на лева за животните в Богров, мога и да храня няколко пред блока, мога да не ощетявам собственото си семейство и мога просто да работя повече извънредно, за да заработя парите необходими за всичко това. И мога да страдам за непознати деца и животни. И да се натъжавам от хора, подминаващи връзката между това да причиняваш болка на животно и на човек.

Кола маска всеки месец - 40лв. Педикюр и маникюр - 50лв. Дрехи рядко си купувам, по-скоро ми е неприятно като занимание. Това е моята 'лична' статистика, а тази на приюта е такава:

 

Майките, с които по принуда делим площадки, биха си ударили гъзовете в тавана от радост да знаят, че има места, където прибират и държат тия ужасни гадове от улицата. Само дето концепцията, че трябва всеки повече хора да отделят дори минимални средства, за да съществуват тия подслони, им е крайно чужда. Изобщо, аз така и не си научих урока по социална етикеция - оказва се, че е приемливо хората около мен да се възмущават като видят как оставям кучето да си навира муцуната в ръцете на детето ми, а е крайно неуместно аз да се учудвам от поредната психопатка, която си дръпва с писък детето от кучето, което водя вързано на каишка на 10 метра от нея. Oh well...

Както и да е. Нямах намерение да засягам тази тема, направих го единствено, защото вече трети ден гледам снимката на малкия Патрик със семейното куче надвесено над него...А после тази на майка му. И знам, че е факт. Виждала съм го, виждам постоянно как животни показват повече човечност от хора, но не съм сигурна, че искам да го повярвам. После осъзнавам, че нямам избор. Ужасно сме заети - да гледаме порно, да ходим до мола, да привлечем нечие внимание, да си купим точно тия парцалки и да отидем в точно тоя 5-звезден хотел, за да изпитаме съпричасност към друго същество. Ако нещо се случва, то си има причина за това - нали сме разумни и интелигентни - нищо, че в Китай и Индия все още убиват неродени и новородени момичета; нищо, че влиятелни особи чукат малки момченца; нищо, че жените продължават да търпят агресия под физическа, емоционална и психическа форма, за която в 99% случаите 'те са си виновни'; нищо, че според официалната порно статистика 'нормалното' порно не се котира вече и най-популярните жанрове са [в този ред]: lesbian, gay, shemale; нищо, че родители оскатяват децата си, за да изкарват повече пари от просия. Е, не струи ли класа от вида ни, а? Как може някой изобщо да се съмнява в превъзходството на човешкия вид над всички останали? (бел. ред. мен лично ми стига като доказателство фактът, че прасето си ползва отверстията по предназначение без да си навира всичко, изникнало на пътя му в тях, за да заключа, че това е признак на разум и автоматично да го сложа над жалката човешка сган, but that's just me.)

Има само едно единствено нещо, което само по себе си, ни праща на дъното на живата и неживата природа - всичко в човешкия свят е условно - любовта ни, омразата, гнева, приятелството, одобрението - всичко. Грозното е, че дори и при задоволени желания и нужди, пак рядко гарантираме обичта си на някого. За безусловна такава избщо не може да става дума, не и в нашите познавателни способности.

Затова децата ни растат с необрижвани и необичани души и се превръщат в отчаяни самотници, които тъпчат да (се) запълнят...Затова не се впечатляваме от новини за убийства и кланета - всеки човек е 'убит' много преди да умре физически. Затова изпитваме необходимост да гледаме чуждото унижение, чуждата болка и нищета и да знаем, че другите страдат - защото това ни храни. Дори паразитът има нужда приемникът му да е в (относително) добро здраве, за да преживява там възможно най-дълго време. Но не и ние. Ние се нуждаем само от пълна разруха, от тотално опорочаване и скапване на всичко. 

И насред цялата тази помия се случва да прочетеш за един от много серийни убийци, който започнал с невинно забавление, състоящо се в това да чука лебеди и да им реже гърлата в сюблимния момент, защото предсмърните им гърчове правели оргазма му неповторим. Nothing wrong with that. По някое време, от незнайни съображения, минал на момченца после. Kind of restores your faith in the human kind, doesn't it?

Егоистично ще се върна към темите за предаденото си доверие, потъпканата си чест и пропиляната любов, ще продължавам да тъжа за (относително) неприятното детство и още по-неприятното си юношество, защото от жалката височина на смешната ми пясъчна кула те изглеждат твърде големи и важни.. А също и няма как да знам...Никога няма да знам какво е да не си усетил никаква ласка, да си познал студ, глад и болка от първите дни на живота си, да си прекарал всички вечери след лош сън в тишина и тъмнина без утеха, да си срещнал само тормоз и агресия на вопъла си за близост и обич, да си дошъл, стоял сред и изпратен с болка без да си познал ни-що друго. И всичко това само от 'близки' хора..Да бъдеш изхвърлен като непотребна вещ без време, защото всички останали поне имаме време да порастем преди да започнат да ни отхвърлят. И въпреки че детството ни се явява нещо като гратисен период, през който сме (относително) защитени и обгрижвани, рядко има човек избегнал разочарованието и болката на самотността и липсата на обич. Но и аз, също както милиони други хора ще живея живота си, сляпо вярвайки, че проблемите ми са сериозни, че не съм заслужила нищо повечето от нещата, които са ми са се случили, че не е честно да съм била наранявана (баси, дори ми е трудно да напиша тази дума на фона на това, което едно едногодишно бебе е изпитало) толкова пъти и колко труден е животът като цяло. А междувременно тях ги няма, били са тук толкова за кратко, че е трудно да се каже, че са оставили каквато и да е следа. Завиждам на хората, вярващи в...нещо. Аз не вярвам в нищо и това ме плаши. Но реалността ме плаши повече от всичко останало. Всички идваме на едно и също място, каква причина имаме да вярваме, че отиваме на различни - и палача и жертвата, и садиста, и наранения, и жестокия, и състрадателния, и непораслото дете, и педофила, и всички останали...

Най-тъжното е, че нашите разочарования са осъзнати. Ние винаги избираме съзнателно на кого да се доверим и кого да отблъснем. И дори след това се сърдим другиму. Детето няма избор освен да вярва на родителя си, дори и насред болката, дори и отблъснато - неговите ръце пак ще се протягат за прегръдка към този, който го наранява.

Всички прекършени животи have something in common - били са оставени да порастат достатъчно.Всички останали са просто статистика.