последен час до сбогуване

-

Thursday 27 November 2014

на юнашко доверие

продължаваме напред.
и после пак
и после пак
и после пак

все някой ден ще дойде опрощението. трябва да вярваш. иначе си загубен.

Friday 26 September 2014

чак после


по принцип, а и в частност не съм фен на масово употребяваната музика, създадена в Тависток за опиум на масите, но има една песен, в която прозира цялата трагедия на човешката безпомощност и невежество.

помня как бях още дете когато я пуснаха по телевизията с новината за смъртта му и без да съм го познавала, и без да има значение плаках тогава. плача и сега, всеки път щом я чуя. това е един от най-човешките текстове писан някога. писан от човек, който е знаел, че краят [му] наближава. хората винаги знаят, това научих в последствие. и чак после започват да си дават сметка за някои неща. за всичко всъщност. и за нищо.





Wednesday 10 September 2014

при терапевта

искам да ти кажа толкова много неща, затова ще замълча. нямаш нужда да ги чуеш anyway. не е ли в това разковничето на спокойните съвместни отношения?

Monday 1 September 2014

сложно съставно с подчинено допълнително

всъщност и мъжете и жените молят, плачат и се унижават за любов. разликата е само в това, че първите го правят накрая, а вторите в началото.

Friday 29 August 2014

криворазбрана подкрепа

най-лошият тип съвети започват с 'толкова много хора..'

'толкова много хора минават през това'
'толкова много хора са в пъти по-лошо положение от това'
'толкова много хора биха разбрали и не биха правили проблем от това'

но все пак - важна е привидната загриженост и, както се казва - it's the thought that counts..

Friday 15 August 2014

излишно в излишък

четем много;
интересуваме се от всичко;
осведомяваме се за важното;

знаем, можем и не пропускаме да дадем искан или непоискан съвет и/или мнение и/или оценка. за каквото и да е.

а всъщност вкъщи, при затворени врати, чукаме на дърво 'да не се случва'.

на нас, разбира се.
ако се случи на другите ще предложим утешителен съвет или трогателна сентенция от авторитетен източник. 
все пак сме благородни и състрадателни.

и много, много осведомени. 


Thursday 31 July 2014

наобратно

с някои хора ви сближава болката, която взаимно сте си причинили. и е плашещо да осъзнаеш, че това е бил единственият ви път един към друг.

Wednesday 25 June 2014

простирай се според филтъра и HD-то си

понякога хората имат много нереалистични очаквания. например очакват човекът до тях да прекарва повече време в опознаване на тяхното тяло, отколкото на виртуалните такива.

Friday 20 June 2014

световни вълнения и локални трепети

така ми се иска да седна като нормален човек и да муча срещу телевизора в желание 'моят' отбор да спечели в ритането и подаването на една топка. а после да си пусна някое риалити шоу и накрая малко порно. това са важните неща в живота. 

вместо това се занмавам с глупости и чета за поредния изрод разтърсил бебето си до смърт. is this something people care about at all these days?

Friday 6 June 2014

любовта се мери в липси

бях малка, много малка, когато баба ми ме взимаше на ръце, притискаше главата ми към гръдта си и ме залюляваше. не казваше нищо, не пееше, а само безмълвно ме люлееше в монотонен ритъм докато не се отпуснех напълно. имаше невероятната дарба да прави това винаги когато се чувствах особено нещастна и самотна или когато тя самата се чувстваше така и имаше нужда от човешки допир.

мина четвърт век оттогава и имах много близки около себе си..или поне те сами се наричаха така. странно ми е как един не се досети да ме притисне и залюлее..

Monday 19 May 2014

обяснение vs. обясняване

По-добре си пести думите и силите, и времето.. Ти нямаш какво да ми кажеш, а аз не желая да те слушам изобщо. How about them apples for a change? Когато слушах беше зает да се скатаваш, шикалкавиш или лъжеш и аз просто се отегчих. 

Тогава бях виновна, че ти е трябвала друга, защото 'не си бил дорасъл емоционално за моногамна връзка'; сега съм виновна, че 'си дорасъл, но аз вече не вярвам в есклузивността между двама души'. И? Беше си наумил да ме превъзпиташ, не помниш ли? Бях наивна, твърде доверчива и тъпа - все големи, непростими недостатъци. Вече не вярвам на никого. Олекна ли ти? Pat yourself on the back for a job well done..

Saturday 3 May 2014

имаш ли да менкаме?

мислех да напиша някакъв дълъг и проникновен пост, с който да постигна едновременно ненатрапчиво внушение колко съм интуитивна и деликатна; какви дълбоки разочарования съм преживяла и колко 'над нещата' съм успяла да се издигна след обработване и надлежно усвояване на материала от житейския си опит.

ще спестя и на вас и на себе си целия този фарс, и вместо това ще сложа ей тази снимка. всичко друго е излишно. 


п.с.над нищо не съм се извисила. if anything цикълът ми е по-дълъг и болезнен от преди. баси майтапа.

Tuesday 11 March 2014

на средата в края

нямам какво да кажа.. почвам да си мисля и че никога не съм имала

Wednesday 5 February 2014

булевардна психология

наскоро ми попадна разнасяната по форуми и статии гениална, революционна, прозорлива и абсолютно феноменална книга на Ян Ван Хелсинг. физически ми прилоша докато я четох по диагонал, благодарейки на професионалното си изкривяване, което прави възможно вникването в такива съмнителни трудове с доволно прескачане на редове и (дори) параграфи, което пък от своя страна позволява по-добро разпределение на ограниченото ми време на тази планета и в тази реалност.
сега, по същество: повръща ми се, не, червата ми се обръщат от подобни неолиберални дивотии, целящи да дебилизират хората. вкъщи наричаме този тип булевардна психология, барабар с Хорхе Букай и Паулу Коелю 'моделска литература' - лесно се чете, звучи хубаво и могат да се вадят цитати, които изглеждат много готски на Фейсбук таймлайна. 3-в-1, нали? ама колко само е яко да знаеш, че сам си си господар на съдбата и всъщност причините да си на тази земя, в това тяло, в тази ситуация е за да научиш нещо по пътя на духовното си израстване. принципно човек трябва да работи за развитието си във всяка една форма, но не мога да не се запитам какво точно се очаква да научат хилядите...не, милионите изнасилени, убити и разчленени деца? как точно душите им са се обогатили от това някой да им причинява нечовешка болка във време, когато трябва да знаят само какво е любов, топлота и нежност? или са дошли тук за кратко, именно за да познаят какво е някой да разкъсва вътрешностите на материалното ти тяло, за да могат да продължат по пътя  на духовното си развитие? на 22 месеца? на 6? на 3? новородени? seriously?
'подобното привличало подобно'. you don't say. баси мамата! току що получих отговор на всичките си въпроси относно вселената и the purpose of meaning! трябвало да визуализираш успеха си и да мислиш положително и good things are bound to happen. странно е как в тази философия вярват все хора, които не се е налагало да работят един ден през живота си; да изкарат един месец, покривайки със заплатата си само сметките и насъщния; да изкарат известно време само на полу-готови супи/спагети;да познават изобщо и в частност нищета, недъг, заболяване, нямане и болка. красиво е да харчиш парите на родителите си на Швейцарските Алпи и да качваш снимки от ваканция на Малдивите с таг 'some people are so poor all they have is money', вярвайки че всички тези неща ти се случват защото си си ги заслужил; щото нали...си позитивен човек. you send love into the world and love comes back to you. бедните, гладните, болните и мръсните са черногледи наудачници, които сами коват липсата си на късмет с безпочвеното си чверногледство. много ясно, че неуспехът ще ги следва като страж. в крайна сметка тази заплата на университетски преподавател от 400лв; тази пенсия от 200 и нещо; тези социални помощи от 80 - ти самият си ги заслужи като опъва каиша честно и почтено 50+ години. ако искаше да привлечеш нещо позитивно в живота си, трябваше от рано да се преориентираш. утешително е да знаеш, че сам си си виновен. просто не за всяка душа има купувач.

Wednesday 29 January 2014

принципи разни

колкото повече се раздаваш на разни хора, за толкова по-неблагодарен ще те обявят като решиш най-накрая да спреш да се пилееш за оня дето...и той не знае какво прави. така де - откъде, пък накъде имаш наглостта да спреш да даваш онуй, що някой е почнал да смята за полагащо му се по рождение и по воля свише?! баси и нахалните хора, честно... 

Friday 10 January 2014

consistency

понякога болката, унижението и срама, които си причинил на някой, са толкова beyond any reasonable amount, че най-циничното и нечестно нещо би било да се извиниш.