Дали ти вярвам питаш? На кое? Бъди конректен. На лъжите? На преструвките? На играта? Ааа, на думите ти...Дааа, бях забравила за думите ти.
Отдавна не е въпрос на вярване. Аз просто те усещам. И болиш. И нищо друго.
Онзи ден прегледах всички неща, които си ми пращал и ме досмеша. Изтрих ги. Мразя любовни песни. Казах ти го и тогава, но ти ми пращаше anyway. Аз ги приемах, за да 'не те обидя' (смешно ли е, че всички грешки в живота си съм допускала само и единствено поради тази причина?) и ги трупах в една папка. Признавам, след време като се натрупаха, отварях папката и гледах заглавията и ми ставаше...топло. После видях същите песни, пращани на други и същите емоции, предлагани на други, и същите обещания, давани на други и ми стана...студено. Но аз съм студенокръвна така или иначе, нали сам отбеляза, че ръцете, носът и краката ми са винаги ледени...
