малка неудобна тайна (една от многото ни)

Времето НЕ лекува нищо. Просто досущ като едно разумно и трезвомислещо същество се научаваш културно да живееш и приемаш всичко, което те наранява, обижда, огорчава, разочарова, натъжава и изобщо - което ти коства по-значителни усилия за справяне. Да, хората се променят, но само привидно и частично- отделим ли достатъчно време да разровим онази отдавна забравена болка, ще усетим завръщането й с подновена сила толкова осезаемо, че ще ни се струва така, сякаш тя никога не ни е напускала дори за миг. Това, че съзнателно избягваш да мислиш и спомняш за някои неща не означава нито че те са спрели да съществуват, нито че ти си ги надживял. Но...продължавайте със самозаблудата - нима има нещо по-фундаментално, около което да градим животите си?