Разминато сбогуване

Връщай се -
аз отдавна не стоя да чакам,
защото няма смисъл.
На сън дори
не мога да забравя нежните слова,
които никога не си изричал.
Намерих сили
да съм силна и във слабостта,
затова не ме мисли.
Дори да минат
хиляди години - някога
все спира да боли.
Ще се разминем
както във началото
на всяка среща.
Различното е само,
че сега не ще събираме,
а ще делиме своите вещи.
Една въздишка,
самотен поглед на раздяла
и пустота от слабостта човешка.
За съжаление
най-трудното, което идва след това,
е да понесеш и чуждите към своите грешки.