inspired by

eто този пост:29.04

- Мога ли да ти доверя нещо?
- Пак ли ще е една от твоите вечни мелодрами?
- Не знам. Май не.
- Кажи.
- Чудно ми е дали и ти си имаш, също като мен, една такава мисъл, която те спохожда в ония, най-тежките моменти. Разбираш ли? Или като си лягаш всяка вечер, точно преди да заспиш - тя е последното, което преминава през изпразващия се от натрупаното през деня ум?
- Като 'ебал съм му майката' ли?
- Може, може и това. Ако е инстинктивно първото и последното нещо, което се появява за частица от секундата в съзнанието ти и остава още по-празна диря след себе си...
- Е?
- Искаш ли да знаеш каква е моята такава мисъл?
- Слушам...
- 'Искам у дома'.
- Не разбирам. Че ти си си у дома. Малкото ти вещи са тука; тук се прибираш и спиш. Това ако не е дом, какво е?
- Не знам. Не знам какво е. Но не е дом.
- Затова ли колкото пъти сменяме квартири ти никога не разопаковаш? Всичко все си стои подредено в оня куфар.
- И затова. И не само.
- И откога се чувстваш така?
- Първият път когато мисълта ми дойде в един от онези моменти бях на 9. 
- Wow, that's some fucked up shit.
- Tell me about it...