Iви физичен закон на живота

Почнеш ли накриво - винаги ще е така.

Не ти ли тръгне отначало е излишно и крайно неуместно да се надяваш на каквото и да било подобрение. Личният ми опит показва недвусмислено, че животът следва закономерен pattern, определен за всеки още от момента на раждане. Ето и нагледен пример:

- всички искаха и бяха убедени, че ще се родя момче. толкова убедени, че мъжкото име беше готово, а за женско никой не беше помислил. в резултат, изправени пред грубата действителност, ме кръстиха твърде бързо and I got stuck with a totally random name, which was never mine.

още тук проличаха скрититите ми заложби на човек, чиито талант е да обърква чужди планове и да не отговаря на проектирани очаквания. Something which has haunted my life ever since. И все пак...въпреки че детството и юношеството ми бяха постоянна борба, за да дам това, което се очаква от мен, така и не успях да променя съдбата си на not quite what others expect. Но ако родителското тяло беше достатъчно упорито да не приеме факта, че не съм това, което трябваше да бъда, то аз бях в пъти по-упорита да бъда това, което не бях и което се очакваше от мен. A recipe for an irrepairably broken bond. Години (а може би столетия) сляпо вярвах, че ако не се справям по собствения си път, вероятно ще ми провъри по пътя, посочен ми от други, който е 'по за мен' според тяхната преценка. Неуспехът не ме сломяваше чак толкова тогава, все още имах и сили и желание, и време, и идеи, и надежди, и очаквания (за себе си). Съвсем целенасочено и съсредоточено изграждах новата си самоличност според чуждите очаквания сред хора, които не ми бяха близки за постигане на цели, които не желаех. Докато един ден се събудих и се почувствах безкрайно отегчена..

Сега, in my mid 20s, когато е желателно да имам повече от бегла представа за живота си - нямам никаква идея за каквото и да било, нищо не ме вълнува, не планирам и отлагам всичко, въпреки че разполагам с достатъчно време. And it's kinda nice...but I have a feeling "I haven't always been this sedated". Does it really matter?

празник за душата и тялото

Чукаха се припряно и съсредоточено. Всеки самовглъбено правеше онова, което щеше да го накара да свърши по-бързо. В момент на неясна и внезапна нежност той позабави темпото и я погледна:
- Кажи ми какво искаш.
- Да не ми говориш и да не ме занимаваш със себе си. - сепна се тя. А тъкмо щеше да свърши...

рубрика: как да измерим правилно IV

*перспективност

- Илиян е скрита лимонка, обаче си личи, че за много неща е в час. Хората, които знаят,в инаги си траят. Знае момчето. Особено за любовта.
- И какво толкова знае за любовта?
- Как да накара жената да си седне на гъза и ТЯ да полага усилия да го котка него, а не обратното. Както впрочем трябва да са всички връзки.
- С мъже с особено изострени mommy issues...
- Какво?
- Нищо...И к'во? 
- Ми нищо, умно момче ти казвам. Наеба се, хвана си жена последен клас в гимназията - девствена, хубавичка. И като реши да кандидатства в София й каза право куме в очи, че си рита късмета и че няма да я чака щото риба много, нали се сещаш. А перспективно момче като него със собствен бизнес, че и сериозен - къде ти. И оная си налегна парцалите и никъде не отиде; вместо това се ожениха и си родиха дете.
- Това е като от приказка за 1001 нощ направо. И след като му ошета къщата и живота и детето поотрасна какво стана?
- Изкара там някаква специалност но не я ползва. За какво й е...
- Да, нали. 
- Ето как един умен мъж се подсигурява, че връзката му има бъдеще: хвани си я още млада, наивна и фертилна и не се занимавай с некви пощурели кариеристки дето искат да брулят хълмове, да доказват тези и да трошат курове.
- С което се изчерпват всички причини, поради които жените искат да отидат в университет.
- Ми мноо ясно.
- Разбира се.

колко лесно било

Сексът отначало е странна работа, а парадоксът е, че е по-лесно да опознаеш чуждото тяло отколкото своето. Още по-странно е, че непознаването на собствените нужди и желания не кой знае каква пречка в постигане на удоволствие. Правиш любов. В буквален и преносен смисъл. Доставяш някому удоволствие, виждаш го как свършва и притихва в ръцете ти и това ти носи неописуем кеф.
После се научаваш да маструбираш, защото само от алтруизъм не се живее. Но е for purely tension relief purposes. Месеци без партньор; месеци с такъв, който е бледа сянка или ярко дразнение в живота ти;месеци на машинално съществуване, които просто трябва да разнообразиш от време на време с нещо по-лично.
Накрая, след достатъчно опити и партньори изпитваш първия си оргазъм  - резултат от директните усилия на някой решителен младеж и вече всички парченца се напасват. Изведнъж разбираш, че годините чекнене в пози от Кама Сутра; гледане на образователни порно филми; платени консултации с лекари в изясняване съмнения за фригидност и прочее са били чиста загуба на време. Целият проблем е бил, че ти е пукало. За някого, за нещо, за 'ба ли го к'во. Почна да се получава точно в оня момент, когато неусетно спря да се вълнуваш и изключи дясната полусфера на онази пихтиеста маса, натъпкана в черепа ти, нали? 'Онзи отгоре (или отдолу) свърши ли?' е въпрос, който [вече] изобщо не те вълнува...Хората се оказаха прави (за кой ли път!):така вярно се живеело по-лесно.

too little too late

искам да си върна способността да плача...
уморих се...
от сподавени стонове и преглътнати въздишки...
да говоря задавено и да обяснявам, че очите ми сълзят толкова често заради работа с компютър...

ако просто всичко трупано от 3 години изтече...може би...може би ще имам шанс.

and whose fault is that?

в началното училище всички момичета бяхме влюбени в едно момче - Костадин. аз най-много. майка ми разказа как един ден, когато съм била във втори клас, съм се прибрала сияеща вкъщи и съм й изчуруликала, че учителката ме е сложила да седя до него; не съм можела да си намеря място от радост. каза още, че в онзи момент с баби ми са се спогледали и са разбрали, че ще страдам много за мъже.

счете за необходимо да ми сподели този 'детайл' след третото ми (и най-голямо) любовно разочарование. можеше да ми го каже по-рано. не че щях да й повярвам де.

п.с. в резултат на брат ми (а и на вродения ми темперамент) бурният ми нрав диктуваше залитания по предимно 'мъжки' занимания като футбол, стреляне с фунийки и тормозене на момичетата. и понеже бях сред техните редици постоянно, а и седях до него, неусетно почнах да смятам (въпреки че не обичам математиката), че сме гаджета. на празненството по случай 24 Май в салона по физическо, обаче, докато седях на пейката и отказвах на всички дето ме канеха да танцуваме, защото го чаках той да ми подаде ръка - колко голямо бе разочарованието ми, когато той се приближи и покани седящата до мен Росица, която беше единственото момиче, на което й бяха пораснали гърди в четвърти клас. а в моите очи той беше над тия неща. пък и винаги ме избираше в неговия отбор за народна топа/фунийки/футбол и казваше, че съм ненадминат играч и съм 'негова' - никой друг нямаше право да ме 'избира'. разплаках се и се намусих на място и докато те танцуваха три момичета, с които имахме що-годе приятелски отношения, правеха и невъзможното да ме успокоят. след танца с Росица най-близката ми тогава приятелка Сиси отиде при него и му обясни каква е ситуацията и той деликатно се опита да замаже положението като се приближи и ми подаде ръка, но аз го ритнах силно в глезена в отговор и избягах. и тогава бях много горда и не исках милостиня. майка каза, че съм плакала с дни след като съм се прибрала. 'мъжките' ми занимания секнаха за известен период от време след това. после, като ги възобнових, от приятелството ни не беше останало нищо - той никога повече не ме избра за своя отбор, а аз демонстративно отивах в другия и с неприкрита злоба се радвах когато ги побеждавахме и мятах топката към него по-силно отколкото е небходимо.

години по-късно имахме късмета да се срещнем при съвсем други обстоятелства и да се посмеем на детските си години. в крайна сметка се оказа, че той никога не е знаел, че съм го харесвала. сега, когато вече приличах на госпожица, а не на раздърпан хлапак, той недвусмислено прояви интерес към мен, в който момент аз преустанових подновената ни дружба, за да не му давам поводи да се надява. а и съвсем егоистично исках да запазя образа на онова чаровно момче, по което въздишаше цялото женско съсловие с години. последното, което беше нужно някому беше той да придобива човешки облик...и да се превръща в личност от плът и кръв.

and that's life in a nutshell, isn't it?

наблюдения

- Виждам, че гледаш втора част на The Notebook. Нали знаеш как го наричат тоя филм - The Olive Garden of romance.
- Ouch. Ти дори не си го гледала...какво се изказваш.
- Няма и да го гледам. Не е необходимо. Обложка с целуващи се мъж и жена в проливния дъжд..Аре нЕма нужда.
- Освен това той няма втора част.
- Знам. Това е The Vow със същата мадама и силно подобен сюжет. Стигна ли вече до сцената с дъжда?
- Ти гледала ли си го?
- Не разбира се, но всички такива филми имат сцена с дъжд. Свирни като стигнеш да се позабавлявам и аз малко.
- Ужасна си. Хората се обичат, what's wrong with that?
- Sure...sure they do.
- Това, че ти си толкова цинична не означава, че някои хора не са запазили красотата и романтиката в отношенията си. Виж песните на Shania Twain - особено You're still the one и From this Moment. Текстовете са писани от съпруга й.
- Да, знам. Оня същия, който впоследствие се оказа, че е имал дългогодишна афера с най-добрата й приятелка. Прав си - красота и романтика.
- ...

зависимости

винаги съм бягала от мъже, към които са ме теглили чувства и съм тичала към онези, към които ме е теглило егото ми.

because some things never change...and some things do

Имаше време, когато присъствието на другия ни носеше радост. Помниш ли?

И аз не...

ще избягам ли от вас

един познат ми показа Facebook страница в памет на негова съученичка от гимназията, която е починала от рак. беше видимо развълнуван от милите думи на роднини, близки и приятели, които се надпреварваха да изреждат прекрасните й качества, да споделят общи снимки и спомени за добрата й душа и чиста съвест. Докато бегло и по диагонал четях коментарите го попитах от кога не я виждал и/или говорил с нея. Предсказуемият отговор беше - 'от бала'. Почудих се колко от хората, които бяха писали, че е била 'невероятен човек и всички, в чиито живот е била, са щастливци' са я видели за последно на завършването и ми стана грозно и тъжно...

Сетих се за думите на Милан Кундера - 'преди да ни забравят ще ни превърнат в кич'. Обзе ме неописуем страх, че някой добросъвестен близък или осведомен бивш съученик няма да пропусне да създаде уважителна страница на Стената на Човешката Жалкост и за мен като му дойде времето. Нищо, че не сме се чували с нито един от тях от преди бала (на който придвидливо не отидох). И за мен ли ще пишат, че съм била 'особена, с болка в сърцето, за която не съм искала да говоря, но иначе добър човек като я опознаеш'? И то все хора, от които преживе не съм видяла нищо добро...или изобщо не съм видяла каквото и да е...

Само от това ме е страх. От хората, които не ме познават. И които ще пренапишат живота ми.

де факто и де юре

всъщност, аз никога не съм искала от теб да ми повдигаш планини, а просто исках да ми дадеш сили да ги изкача.

но няма значение - още едно нещо, което остана неразбрано между нас...

приказка за непринцеси

всички мъже в живота ми са ме обвинявали в едни и същи неща. всеки път е все едно четат от предварително изготвен списък:

била съм затворена, мълчалива, цинична, дистанцирана, студена дори, отсъстваща; добра и мила, но непоказваща го достатъчно често

винаги слушам присъдата си със спокойствие и си мисля - "Когато отдавна е минало полунощ и тиквата е все още тиква; стъклените пантофки са гумени галоши и няма никакви изгледи за никакъв бал, защото все още си до лакти и колена в прахта пред огнището и лъскаш...пода - малко трудно вместваш романтиката в дневния си режим."

и да - не ми е приятно да ме прегръщаш след секс; мразя да си играят с косата ми; не обичам да деля завивка и моята половина от леглото си е моята половина. въпросът е - ти защо държиш да се намъкнеш във всяка частица от съществуването ми и да го 'маркираш'?

с мен получаваш някого, на когото можеш да разчиташ безрезервно и в 4 посред нощ и в 6 сутринта, и в 3 наобяд; който винаги ще сложи твоя интерес пред своя, но без никакви от ония типично женско-обожателни гъзолизания, които са балсам за мъжкото его и за които силният пол планини вдига (не само) и изхвърля от живота си хора, на които наистина може да се разчита. другото, се оказва, не се котира в днешно време..

[големи] нужди

- Не разбирам защо се държиш така. Нима имаш по-близък човек от мен? Спим в едно легло, за бога...
- Аз нямам близки хора се оказва. А спането в едно легло пък изобщо не е мерило за близост. Иначе всички one-night stands щяха да са направо едно глобално щастливо семейство.
- Защо си толкова harsh?
- Защото ми писна да съм при другите в техните нужди и сама в моите. Всеки да го духа както може. А ако не може, да се научи! Има достатъчно материал по темата...

безпредметно

ще напиша нещо, което съм сигурна, че няма да послужи на никого. в смисъл още много глави ще бъдат потрошени, защото притежалите им мислят, че 'при мен нещата ще се развият по по-различен начин', но явно това е част от замисъла.

от момента, в който почнеш да носиш от девет кладенеца вода и да измазваш моментално поддаващите основи на връзка, която си отчаяно убеден, че желаеш, можеш да бъдеш сигурен в едно - след години, когато си я закрепил що-годе до ниво 'деянене', а за пред другите 'идиличен съвместен живот' - моментът на равносметката ще е особено болезнен. а отговорът на въпроса ти е: не, не си струваше. 

you should've just walked away...

не се разбираме, защото си приличаме

емигриралите недоволничат от това, че след хилядите кофи домъкнати с кански усилия през 9 планини в десета, пак са [неофициално] леко социално маргинализирани и, което е дори по-лошо, сънародниците им не проявяват елементарно съчувствие на простотиите, които е трябвало (и продължава да трябва) да търпят, за да поддържат статуквото. приемат изказването, че са плъхове напуснали потъващия кораб като смъртна обида от тези, на които 'им е лесно' - нали те не са хвърляли всичко и не са почвали да градят живота си из основи някъде далече, сред непознати и враждебно настроени към пришълци хора, където трябва да полагаш двойно повече усилия, за да издрапаш до същото социално ниво като тях и пак не се ползваш от същите привилегии и отношение;само дето отговорностите и задълженията са същите,ако не и повече.

не-емигриралите недоволничат от това, че след годините сляпа вяра, че нещата ще се подобрят те прогресивно се влошават и само те са останали да бутат колата; а тя върви все по-трудно, защото все повече хора предпочитат 'на работата лесното и на хляба мекото' и хващат пътя за чужбината, където е 'пачанга от сутрин до зори'. което е дори по-лошо е, че родоотстъпниците дори не оценяват жертвата на останалите си сънародници, заради които изобщо могат да продължават да се наричат Българи (не че някои го и правят де). приемат изказването, че на тях 'им е лесно, защото не са се сблъсквали с трудностите на започването на нов живот от нулата' като смъртна обида, защото какво ли разбират тия страхливци дето си подвиват опашките при първата трудност и хукват на лесното, като се продават за жълти стотинки на ингилизите, американците, жабарите и швабите? на тях не им се налага ежедневно да се борят за насъщния си...

ти кой тип си?

resistance is futile

според точната, призната и уважавана в световен мащаб наука на нумерологията името ми (освен стандартното там значение за Българския език) означава:

край с някого или с нещо.

ако го бях знаела по-рано, нямаше да изхабя толкова години в недоумяване и опити да променя съдбата си на раздели с хора, с които дори не съм се срещала. знам какво ще ми каже някой: че животът е това - низ от раздели. но аз бих била доволна ако това важеше [и] за мен. обаче какво правиш когато животът ти е низ от раздели с хора, с които дори не си се събирал...

you've got to let go before you've even learnt to hold on to someone...or something

извратена работа

the saddest thing

От известно време имам директни наблюдения върху няколко много различни жени, които настойчиво правят едни и същи грешки. А като влезнах да поровя из необятното интернет пространство да видя за какво става въпрос, се оказа, че тази матрица на грешки е по-скоро правило отколкото изключение..

Грешка 1: влюбват се в неподходящ човек.

Грешка 2: остават с неподходящия човек, надявайки се, че някой ден цялата му потискана любов,нежност и грижовност ще се проявят; нищо, че никой преди тях не го е виждал това животно; нищо, че с всеки изминал ден той става все по-безцеремонен, незаинтересован и отчужден. те, чувствата са там и само чакат подходящ момент да се излеят и да потопят света им в океан от романтика.

Грешка 3: раждат дете/деца на неподходящия човек, след като се примирят, че няма да ги огрее директно. т.е. надяват се, че малките съвършенства на природата ще събудят у неподходящия човек цялата му потискана любов, нежност и грижовност; пък покрай малките, могат и те да намажат - все пак са и тяхна плът и кръв, носили са ги, изстрадали са ги...неподходящият само трябва да се взре в ококорените пълни с доверие очи и да забележи протегнатите за прегръдка ръце - същите каквито бяха очите и ръцете на онова влюбено момиче навремето - и ще си спомни; и ще се сепне; и любовта, нежността и грижовността ще се отприщят.

но не би.
и цикълът се затваря.
и после се завърта пак.
и детските прегръдки се учат на половинчатост.
и женските надежди се превръщат в озлобление и скръб.
и двете същества взаимно се учат на самодостатъчност...но онази, другата, дето не съумява да потисне болката от ляво.

edit: а защо го правят? едно от най-добрите попадения на South Park (като игнорираш пропагандата) го обяснява точно, кратко и ясно:

[Episode 1508 -  Ass Burgers]

Sharon:	We talked a lot and, we know it's what's best for you kids and, I don't know...
Stan:	No, Mom, sometimes you've got- a left turn.
Sharon:	People get older, Stanley. And as you get older you realize... the best thing to do is just... stick with what you know.

съвместност

най-доброто обяснение на съместния живот...ако случайно някой все още не го е изпитал от първо лице.или за вслучай, че някой друг продължава да вярва в ония - хубавите неща изписани в художествената литература.

Trapped today, trapped tomorrow - Trapped in love and trapped in sorrow

с известна доза меланхолия си спомням, че едно време като четях и преживявах гибелните и стихийни чувства на авторите посредством лирическите им герои не спирах да се възхищавам и дивя на силата, продължителността и чистотата на описаните чувства. после пишех страници и страници есета и анал-изи (мнее, наш'то поколение пишеше литературно-интерпретативни съчинения), които учителите ми много харесваха и хвалеха. сега не мога да напиша и едно изречениие по темата. или по-скоро не искам. и ако някой ме попита за мнението ми за
красотата и чистотата на любовните трепети на първата любов в 'Ангелинка' ще му отговоря само с безсмъртния лаф на Поручика 'а, благодаря, само сифилис ми трябва'. и изобщо - 'колега, не ме занимавайте с глупости, бе!'

life does that to you sometimes...

inspired by

eто този пост:29.04

- Мога ли да ти доверя нещо?
- Пак ли ще е една от твоите вечни мелодрами?
- Не знам. Май не.
- Кажи.
- Чудно ми е дали и ти си имаш, също като мен, една такава мисъл, която те спохожда в ония, най-тежките моменти. Разбираш ли? Или като си лягаш всяка вечер, точно преди да заспиш - тя е последното, което преминава през изпразващия се от натрупаното през деня ум?
- Като 'ебал съм му майката' ли?
- Може, може и това. Ако е инстинктивно първото и последното нещо, което се появява за частица от секундата в съзнанието ти и остава още по-празна диря след себе си...
- Е?
- Искаш ли да знаеш каква е моята такава мисъл?
- Слушам...
- 'Искам у дома'.
- Не разбирам. Че ти си си у дома. Малкото ти вещи са тука; тук се прибираш и спиш. Това ако не е дом, какво е?
- Не знам. Не знам какво е. Но не е дом.
- Затова ли колкото пъти сменяме квартири ти никога не разопаковаш? Всичко все си стои подредено в оня куфар.
- И затова. И не само.
- И откога се чувстваш така?
- Първият път когато мисълта ми дойде в един от онези моменти бях на 9. 
- Wow, that's some fucked up shit.
- Tell me about it...

пътища много...

от незнание и съмнения накъде да поемеш тъпчеш на едно място като животно в клетка. после си гледаш в краката и се чудиш откъде се е появила изораната яма, в която си се озовал.

перспективи

- Всичко опира до перспективата.
- Оф, ти с тая перспектива почваш да ставаш досадна. Някои неща са ясни.
- За добро или зло нищо никога не е ясно.
- Е как така?
- Ще ти дам пример. По време на секс го обхващам с едната ръка през рамото, а с другата обгръщам шията му, за да мога да го притисна към себе си колкото се може по-силно. Той си мисли, че го правя от желание за по-голяма близост и страст. Аз го правя, за да не се налага погледите ни да се срещнат случайно. 
- ...
- Виждаш ли колко е важна перспективата?

битовизми

Известно време ще си мислиш, че рутината на 'зрелия' живот е това, което ти е отнело живеца и те вкарало в черупката на живуркащо членестоного в перманентна хибернация. Докато не си дадеш сметка, че всъщност причината да се намъкнеш в този живот е именно фактът, че зимният ти сън почна много преди това и, независимо какво направи и опита, не успя да излезеш от него. Оттам нататък пред теб се очертаха два изхода, но самоубийството преди 30 е леко прибързано решение. Освен ако не си Кърт Кобейн. Но ти не си рок звезда. За теб няма място в Клуба 27. Всъщност то къде ли има...

go figure

веднъж когато вече всичко е било грижливо съсипано, започват плахите и искрени опити за спасяване и поправяне на щетите. а този процес е по-мъчителен и тъжен за наблюдаване дори от довелия до него...

it's a win-win situation

някои вечери си слагам слушалките (от онези, за които лекарите казват, че са особено вредни, защото влизат в ухото) и пускам winamp-a на макс. ествествено преди това съм увеличила звука на самия компютър на макс също. и изобщо не ме интересува какво мога или не мога да си увредя по тоя начин, защото знам какво спасявам. разсъдъка си. половинчасово блаженство, в което не мисля, просто защото мислите ми най-накрая са залгушени от звук, по-висок от тяхното постоянно пищене. а и какво е най-лошото, което може да се случи? да потъна в перманентна тишина? пишете ме доброволец...