емигриралите недоволничат от това, че след хилядите кофи домъкнати с кански усилия през 9 планини в десета, пак са [неофициално] леко социално маргинализирани и, което е дори по-лошо, сънародниците им не проявяват елементарно съчувствие на простотиите, които е трябвало (и продължава да трябва) да търпят, за да поддържат статуквото. приемат изказването, че са плъхове напуснали потъващия кораб като смъртна обида от тези, на които 'им е лесно' - нали те не са хвърляли всичко и не са почвали да градят живота си из основи някъде далече, сред непознати и враждебно настроени към пришълци хора, където трябва да полагаш двойно повече усилия, за да издрапаш до същото социално ниво като тях и пак не се ползваш от същите привилегии и отношение;само дето отговорностите и задълженията са същите,ако не и повече.
не-емигриралите недоволничат от това, че след годините сляпа вяра, че нещата ще се подобрят те прогресивно се влошават и само те са останали да бутат колата; а тя върви все по-трудно, защото все повече хора предпочитат 'на работата лесното и на хляба мекото' и хващат пътя за чужбината, където е 'пачанга от сутрин до зори'. което е дори по-лошо е, че родоотстъпниците дори не оценяват жертвата на останалите си сънародници, заради които изобщо могат да продължават да се наричат Българи (не че някои го и правят де). приемат изказването, че на тях 'им е лесно, защото не са се сблъсквали с трудностите на започването на нов живот от нулата' като смъртна обида, защото какво ли разбират тия страхливци дето си подвиват опашките при първата трудност и хукват на лесното, като се продават за жълти стотинки на ингилизите, американците, жабарите и швабите? на тях не им се налага ежедневно да се борят за насъщния си...
ти кой тип си?