особенности работническая класса

Няма нищо срамно, нито нередно в това да си работил през по-голямата част от съзнателния си живот и [най-вероятно] да продължиш да го правиш през по-голямата част от живота си въобще. Проблемът е, че когато приемеш за норма това, че трябва да полагаш усилия за всичко, неусетно границата се размива и с връзките [ти] става същото. Отношения, които ти костват време, усилия, умора, стрес, безсъници (но не в Сиатъл), изгризани нокти, стотици изпушени цигари, изпити кафета и монотонно блъскане. А заплащането е малко под границата на това да свързваш двата края. Краищата ги свързват болните ти фантазии, които допълват липсващите елементи от картината - 'той може да ме разбере, ако само се опита' , 'той не искаше да бъде жесток, просто е изнервен, ' не сме се отдалечили, просто и двамата сме преуморени'.

Кофтито е, че веднъж научен на честен труд, доста често ще попадаш в нечестни ситуации, където единственият изход може да [ти] бъде посочен от някой честен човек. Колко точно си преебан ако трябва да разчиташ на нечия доблест в разрез с нечий интерес, за да се изкараш от тинята, когато дори собствената ти преценка не е достатъчно добра?