фактологично-иронично

Голямата Любов е неизживяна, невъзможна, изгубена. отишла си без време, несподелена и боли. Голямата Любов не заспива до теб всяка вечер без грим с все по-видимите следи на времето; не се събужда разрошена и уморена, за да ходи на работа; не ти говори за битови сметки и тоалетна хартия; не се размотава пред теб по захабена пижама и домашни чехли; никога не е уморена, обезверена или просто не в настроение.

Чудя се...ако все пак някой някъде противно на всички писани и неписани закони успее да остане с Нея, ще продължава ли да я лелее толкова? Ще пише ли стихове за Нея, ако заспиват и се будят заедно всеки ден?

Понякога си представям Казанова в амплоато не на вечния любовник, влюбен в Любовта, а в най-тривиалния образ на този, опитал се да я задържи. И го виждам леко напълнял, леко оплешивял, много уморен, малко над 50те в някой магазин с grocery list и еректилна дисфункция (за тази,с която е. Както всеки уважаващ себе си мъж, разбира се, че 'ще скъса от чукане' всяка, която му хване погледа).