Оказва се, че има и (по-) лесен начин. Просто трябва да се откажеш:
- от плановете за съвместно бъдеще
- от желанието да споделяте интересите и страховете си
- от необходимостта човека, с когото делиш покрив, да ти бъде опора (и вместо това да започнеш да си пазиш гърба постоянно и от всички страни)
- от нуждата да бъдеш слаба в негово присъствие, да бъдеш негова, да бъдеш достатъчна
- от надеждата,че в един момент, някъде ще 'се срещнете'
- от споделянето на всичко лично и значимо (което среща само критика и презрително отминаване)
- от разговорите с друго човешко същество в 4 сутринта, за да почувстваш, че физически присъстваш някъде
- от нежността и опознаването на плътта отвъд отнесения, леко садистичен, достатъчно задоволителен секс
- от резонирането с друга душа, от която си вярвал, че може да бъдеш част
приказките ги оставете за филмиране от Дисни, аниматорите най ги разбират тея работи.
