последен час до сбогуване

-

Saturday, 27 August 2011

Мъжът и Жената (не)интимно

Съществува една огромна, чудовищна жестокост - резултат на хилядолетия фалшив PR, невинни юношески мечти и море от невежество. Или чисто и просто грешка в дедукцията на някой застаряващ учен, който, убеден в правотата на току що измислената си теза, не е бил способен да прозре очевадното несъответствие. Всички я знаем (както е с простите истини, извръщането на глава от които, е 'пазене на статуквото и установения социален ред'), but continue to perpetuate it...

'Физическата интимност' не съществува.  Сексът не сближава, той разделя.

Този момент на абсолютна близост, търсен с (почти) религиозен фанатизъм от милиони хора по света, е всъщност точката на най-голяма дистанция от човека, който ни 'партнира'. Няма нищо по-измамно и по-примамливо завоалирано в празния човешки живот от усещането за споделеност в тези мигове - когато телесното е взело връх над разумното и сме просто набор от инстинкти, условни и придобити рефлекси, нагони. Затова нежността няма място в секса - евентуално преди или след акта - но само колко фалшиво стои по време на 'мероприятието'. Не случайно мръсният секс е най-хубавият секс. It was designed that way. That is how it is supposed to be. Сексът е борба за надмощие, усилие за задоволяване на потребности (било то физически или емоционални), но не и поле за сближаване...Нищо не ни отдалечава повече един друг от физическия 'акт на любовта'.

Младите любовници влизат в лоното на физическата игра подтиквани от вековни биологични закони, любопитство и малък процент желание за задоволяване на (някакви) личностни потребности. Дори и 'чисти' те не са девствени. Не са tabula rasa, върху която тепърва ще бъде изписвано внимателно и с усилие една строго лична история...Не, те търсят с настойчива упоритост нещо, което все още не разбират, но усещат, че трябва да търсят. Плахите и неуверени движения, сподавени стонове и неуместни думи не изразяват очарователна невинност, а разкриват празнотата на един акт, който сме осъдени да изживяваме с всеки, който сме сметнали за близък. Празни животи, празни хора...И интимността ни е празна...

Впоследствие опитът започва да се трупа, също както и емоционалният багаж,но това е отделна тема. Ставаме по-можещи, по-знаещи, по-дръзки, по-рискуващи. Дори си позволяваме да се кичим с епитети като 'добри любовници'. А тъжната истина е, че, както при всичко останало, просто придобиваме един заучен набор от механизми, които ни вършат работа в някаква степен и това ни улеснява в задоволяването на сексуалните ни потребности. И точно в този момент всичко става адски пошло...Няма нищо интимно в това да се опитваш да си сготвиш яйца по някоя от запаметените поради честотата си на употреба програми на микровълновата (Да, да - знам, че яйца не се готвят в микровълнова. Именно затова използвам тази метафора. Или с по-прости думи - колко само е неуместно да се опитваш да постигнеш интимност с някой, ползвайки се от придобитите си маневри с други). Това, че на жената, с която си бил преди й е доставяло удоволствие да я разтриваш с въртеливи движения на пръстите, изобщо не означава, че същото важи за сегашната ти половинка. Но някак си, инстинктивно (или поради мързел и липса на въображние?) това е първия 'трик' от репертоара ти на изпечен любовник, който ще приложиш на новата си партньорка с нагласата, че 'ще й скриеш шапката'. Всеки заучен 'номер', който увеличава удоволствието (то пък все едно е скорост да го дигаш от 10 на 300. It's just sex for fuck's sake - predictable and mundane like everything else) убива и последната надежда за интимност с точно този човек, защото това, което правиш в случая е, просто да му/й навираш в лицето цялото си сексуално минало на опити и експерименти. Във всяка една поза, във всяко едно движение, мръсна дума и стон прозира жалката ни неспособност да надскочим тази празнина в себе си и другите и която мултиплицираме посредством физическа 'близост'. Всички се целуват еднакво, флиртуват, овлажняват се, ебат се по един и същ начин, възбуждат се и се самозадоволяват от едни и същи стимули. И същевременно смятат, че различията между хората се проявяват именно при сексуалния момент. Fucking sad, isn't it?

 Мдаа...някой би възразил - 'Но има хора, с които съм си позволявал да правя неща, които не са ми хрумвали с други' и това ще железният довод за ексклузивност, зад който ще се свре като мишка. А от къде дойде идеята за домашното порно, което снимахте? От Интернет? Или може би Пешо се похвали на една от редовните сбирки и ти, за да не останеш назад, един вид? Или просто защото човшката природа е изначално жестока, търсеща да подчини, да нарани, да види колко граници точно може да й се размине да премине? Щом в професионалното порно го правят, значи мога и аз. Е, голяма работа, че сфинктерът не е полов орган. Щом е дупка...По-лесно е да си навираш пръстите и хуя вътре, да се мажеш с вазелин и всякакви лубриканти, да причиняваш болка на партньора си, отколкото да признаеш, че some things are not meant to be [fucked].

Сексът е всичко друго, само не е интимен. Да сте виждали усамотяващи се животни? Не, защото те го ползват по предназначение - за оплождане, за доминиране, за изясняване на социалния ред - т.е за задоволяване на обикновени потребности каквато е и функцията му. На открито, пред всички останали както е редно в природата. Човекът е единственият вид, принуден да живее с мисълта за собственото си нищожество. Затова се крие и усамотява при всички 'интимни' дейности - докато се изхожда, докато се съвокуплява, докато ражда. Той се срамува от животинската страна на всяка своя необходимост и затова се извращава. Да сте видели антилопи или маймуни, които от нямане какво да правят се пробват на патетата в гьола, на 6-месечното си потомство или се чудят в каква форма и цвят да сътворят двойно 20-инчово дилдо? А окапита и коали, които си правят лабиопластика или удължаване и уголомяване на пенис? Няма и да видите...защото естественото задоволяване на нагоните без опити да се направят това, което не са води до естествени и ненарушени възприятия като цяло. Затова любовната лирика бъка от цинизми, разочарования и тъга. Затова толкова хора се давят в алкохол и убиват с дрога. Затова има Facebook и random chat rooms, където можеш да се търкаш/лъскаш с някой напълно непознат без страх от сифилис. Затова има swing clubs & parties, S&M, bondage, golden, silver и квито други душове искате. Защото хората търсят интимността в секса, търсят приемане, разбиране...а те не са там. Те са навсякъде другаде, но не и в този акт.

Няма нищо интимно в начина, по който се чукаме, стенем, стискаме, мачкаме и завираме пръсти в партньора си, лижем, духаме, свършваме. Интимност има в начина, по който го гледаме, изслушваме, разбираме, държим за ръка, облягаме глава на рамото му. Във всичко останало прозира отчайващата еднаквост на всички хора - обречени сме на самота през целия си живот с изключение на ония редки моменти когато с вглеждаме достатъчно дълго в нечии очи, за да видим себе си..и чрез себе си - всички останали. Повече уединение и интимност има в претъпканото метро отколкото между две борещи се, потни тела. Притиснат в потока ти съпреживяваш без налагане. Ти си част от нещо живо, макар и да ти идва да виеш от болка и самота. Двете тела, впити в борба за надмощие са един фарс, убеждаващ сам себе си, че търси интимност, когато това, което всъщност търси е, запълване на празнината и на някоя и друга дупка, което е an added bonus. Но първата няма запълване...

Да влезнеш в някого физически или да оставиш някой да влезне в теб означава безвъзвратно да изгубиш този човек. Само с този, който е влезнал в теб емоционално, можеш да познаеш интимност...