Ще се научиш –
няма начин –
дори отдавна да си окъснял;
ще дойде време,
ще забравиш даже
и сълзите дето никога не си пролял...
Премазан, изхабен,
но със достойнство
(или така си вярваш може би)
ще спреш със клетвите жестоки
по съдбата
и ще примеш всичко дето ти горчи.
Младежки плам, стремеж,
терзания –
ще се превърнат неусетно в нещо друго.
Тъга, съмнения и болка
ще те следват,
защото борбата с тях ще доведе до лудост.
Ще се пречупиш, ще се мразиш,
ще пълзиш,
но дълго време ще си убеден,
че имаш шанс, желание
и сили да се бориш
докато не осъмнеш изтощен.
Животът, той не ти е даден,
за да изпиташ радост,
щастие, наслада.
Ще има болка, самота
и ярост -
и само те действително остават.
Ще видиш всичко
дето ти е мило
да се пропуква и да се руши,
ще стигнеш края,
ще умреш без време
и празен пак ще се родиш.
Оттук насетне
друго няма
дори да молиш и ридаеш –
до края вече
ще живееш
без сам да можеш да се разпознаеш...
