последен час до сбогуване

-

Thursday, 21 April 2011

truthful lies


е как да не се възхитиш пред такова представяне? изобщо - повечето хора са ненадминати в позиране, преструване и симулирането на неща като приятелство, обич, връзка, доверие, лоялност, разбиране, съчувствие, симпатия, но и през ум няма да им мине, че всяко едно от тях има стойност само когато е истинско. в другия случай е безсмислено и за лъжещия и за излъгания (въпреки че отнема време да се разбере това).

аз, обаче, не спирам да се впечатлявам пред безкрайността на човешката изобретателност. we'll go out of our way to fake but we'll die before we choose to be real.

Factitious disorder are conditions in which a person acts as if he or she has an illness by deliberately producing, feigning, or exaggerating symptoms. They might be motivated to perpetrate factitious disorders either as a patient or by proxy as a caregiver to gain any variety of benefits including attention, nurturing, sympathy, and leniency that are unobtainable any other way. People who have it feel unworthy of love so they make up stuff to get sympathy. They know they are doing it but the attention feels so good they cannot stop lying.

сещам се за човек, който ако имах капацитета щеше да бъде личния ми role-model и комуто искрено се възхищавам, но нейното е висш пилотаж. Все пак колко от вас могат да лъжат и симулират изнасилване И тумор в мозъка? Че даже и да накарате хората да ви вярват...нищо, че след (евентуално) изнасилване остава белег в душата (той е доста незабележим),  а след операция на (евентуален) мозъчен тумор си остава физически такъв (той е сравнително забележим) и периодът на лечение е доста труден и продължителен - незначителни подробности. Някак си, незнайно как, тя успява да измести фокуса от липсата на белези, които остават след такива преживявания и да мине директно на 'храненето' от човешкото съчувствие и симпатия. А и е някак си грозно да се съмняваш в нещо подобно - щом някоя девойка ти признае, че е била изнасилена, а впоследствие са й намерили тумор в мозъка, какъв изрод трябва да си, за да се усъмниш в истинността на думите й? Дори и да ти го казва ей така, междудругото - както се казва прогноза за времето например и после to go about everything as if nothing has happened (нищо, че ти физически съпреживяваш подобен ordeal - that's just you)...
което ни води до логичното заключение:

Истината сама по себе си няма никаква стойност. Има значение единствено дали ти вярват. А двете рядко се припокриват.Така че - why bother at all?