Последна надежда

Цял живот си бягал, полагал неимоверни усилия да запазиш свободата си, себе си(?) и си се гордял с тази си непримиримост. Да, грешките са много, но все пак са си твои. Когато 'ти казваха' и те предупреждаваха, ти с още по-голяма увереност постъпваше по даден начин (въпреки че ясно осъзнаваше, че не е правилния). Единственото, което те крепеше, беше мисълта, че сам си си господар и няма да паднеш жертва в ничия примка. 

Но какво се случи? Съзнателните ти решения те доведоха до място без изход. Сега не ти остава нищо друго освен да се блъскаш обезумял като животно в стените на собствената си, извоювана 'свобода'. Минутите се точат убийствено бавно, ти трябва да вземеш решение, а всичко в теб се гърчи и вие от бесен ужас. Вече е късно за размишления и взимане на осъзнати решения. Сега действат само биологичните ти инстинкти за самосъхранение. Дано те се справят по-добре от теб...