Много често, (почти) на съмнително равни
интервали се налага да преразглеждаш приоритетите си в живота и да нагласяш
съобрано обстоятелствата желанията и нуждите си. В съчетание с факта, че you
are (remain) who you are, това упражнение те превръща в необятна духовна пустош
след време, но за сметка на това се научаваш да караш десетилетия без
животоспасяващия дъжд...
Age 15 - 19:
Искаш и се нуждаеш от сродната ти душа - човекът
предопределен за теб, никой друг. Всичко друго би бил непоносим компромис. А
копнееш по него, защото той ще те разбира и ще те приема напълно и безусловно и
ще те обича всеотдайно и завинаги (нали това е истинската любов?). Ще ходите на
училище заедно, ще завършите заедно, ще пътувате заедно, ще стоите вкъщи
заедно, ще сте слети във всеки един момент ако не тялом, то поне духом, ще
остареете заедно, ще умрете заедно. Ако единия го боли, другия ще страда в пъти
повече. Никога не си се чувствал по-спокоен, защото до себе си имаш човек, who
can and will make everything better.
Age 19-23:
Едно (или няколко ако си карък спринтьор)
разочарование? Е, нищо. Здраве да е. Вече си разбрал, че you were aiming
waaaaaay too high. Някой, който да те обича достатъчно, за да ти е верен, да те
уважава, разбира (хората толкова бавно се учат, че е жалко направо), разсейва,
подкрепя и желае. Не ми се струва(ше) много. Не всяка любов е с голямо Л, но от
всяка можеш да извлечеш някаква полза, а да си сам като куче не е добра
алтернатива. В много отношения той не е човекът за теб, но и ти не си човекът
за него, а все пак се получава. А само до преди няколко години ти се струваше
немислимо да си с някой, който не обичаш силно. Странна е човешката природа.
Age 23-25:
Уморен си, толкова си уморен, а дори не си
прехвърли първата четвърт от живота си. От любов си се откзал отдавна, оказва
се, че доста продължителни връзки могат да съществуват на толкова други неща.
Иска ти се приятелство, нежност, уважение, подкрепа и взаимност, но май
пак много се изсилваш. Очакваш ако не това, което даваш, то поне 20%
възвръщаемост, но се оказва, че надвишаваш чуждия егоизъм и склонност на
компромиси. Ограбил си се достатъчно, за да не ти пука (много), че си като
хамстер в колело. Ежедневието ти е постоянна мантра на 'можеше и по-зле да е ',
но себе си не можеш да самозалъгваш. И не спиш. И пушиш. И се чувстваш зле. И
го криеш. И свикваш. И преставаш да чувстваш. И пак не спиш. И пак пушиш.
Age 25-:
Все още е (относително) далече, но се задава
неумолимо. And even though I'm not (quite) there yet, I know exactly how it'll
be - приятелство, уважение,разбиране и подкрепа са out of the question. Reality
check-a е помел всичко, в любовта отдавна не вярваш, а физическото
желание е станало по-автоматизирано от храненето. Не искаш вярност, не очакваш
интерес към себе си от този, с когото живееш. За момента държиш единствено на
вежливо общуване и зачитане на граници и спокойствие. Вече дори си спрял да се
питаш: "Защо?". До кога?
