По-често отколкото ти се иска се налага да бъркаш в изпразнената си и уморена душа, за да 'уловиш' някой малък полепнал остатък и да го дадеш някому, за да не те обвинят в тотална безчувственост. Хубавото на душата е, че се регенерира точно дотолкова, че да задоволява потребностите на близки и познати и толкова, че да не забравяш за момент колко точно си (се) я ограбил...
Най-ценното винаги се раздава на вересия или се отдава на някакви хора за безвъзмездно ползване. Страхът, че ще го обезценим ако го изтъргуваме води до парадокса, че именно това постигаме с нежеланието си да му сложим някаква (било то завишена или занижена) цена. Фройд може би би заключил, че съм нереализирала се курва - той много ги е разбирал нещата. Само дето спомени остават и не топлят кой знае колко, а действителността се съгражда именно от курвите - добрите момичета не се котират хич. Или само колкото да съшиват разпокъсаните парчета останали между две курви на горките прекарани момчета...И така...
Choose your destiny (if it has not chosen you already)
