последен час до сбогуване

-

Monday 9 May 2011

На една изживяна обич

Навярно някога ще разбереш -
а аз отдавна ще съм си отишла...
Като в зима сковани ще сме в скреж,
отдавна няма да сме близки.

Намерих те да те загубя.
Беше мой, но беше чужд.
Ти носеше в покоя само лудост
и в нежността от всеки бе по-груб.

И трябваше да те изстрадам,
за да осъмна по-празна от преди.
Обичах те за всичко дето дадох,
а ти изхвърли, стъпка и сломи.

Минаха години преди да осъзная
защо живееш само с сенки на жени,
за които дори пред себе си не смееш да признаеш,
че никога не си обичал, нито пък ценил.

Така и не успях да забележа преди да стане късно
как край тебе никой никога не е оставал,
а ти със стихове и разкази, и музика осъмваш
за хора дето никога не си познавал...

                                                                             ...(а сам тънеш във забрава)

Заробваше с проявата на всяка доброта,
а се отплащаше с лъжи, жестокост и обиди.
Изискваше, обаче, всичко онова -
което прави връзката стабилна.

Помалко може би успях да помъдрея,
само ме боли онази - Голямата Лъжа,
че 'съм повече от другите за тебе',
че ме разголи и после ме раздра.

Отне ми време и не се сърди -
пред себе си отказвах да призная,
че всеки ден във мен болиш,
че не можеш нищо да дадеш...дори и да желаеш...

........................................................................................................

Оттук насетне ще се чувствам сякаш никога не съм живяла
и миг покой не ще намеря,
защото - повярвай ми -
нарани ме както никой друг не бе успял,
убивайки и истината, на която да се упова отново, няма да посмея...

(Въпреки че няма никакво значение
една последна истина искам да ти подаря
до края, знай, че ще съм ничия -
без посока, минало и бъдеще - ще бягам без да мога никога да спра...)