30 години в 5

наскоро ми попадна семейният албум на едни познати. беше по-скоро образователно да се взирам в безгрижните студентски, после щастливи съпружески и накрая уморено-примирени родителски лица. снимка след снимка ръцете им се разделяха, после стояха в двата най-отдалечени края и в крайна сметка последните кадри ги запечатваха поотделно със създадените с обич и взаимност деца.

свих рамене - една история като всички други. но ми стана криво за друго. с теб отново успяхме да надминем всички и да постигнем за 5 години това, което на тях обикновно им отнема 30. това талант ли е?