булевардна психология

наскоро ми попадна разнасяната по форуми и статии гениална, революционна, прозорлива и абсолютно феноменална книга на Ян Ван Хелсинг. физически ми прилоша докато я четох по диагонал, благодарейки на професионалното си изкривяване, което прави възможно вникването в такива съмнителни трудове с доволно прескачане на редове и (дори) параграфи, което пък от своя страна позволява по-добро разпределение на ограниченото ми време на тази планета и в тази реалност.
сега, по същество: повръща ми се, не, червата ми се обръщат от подобни неолиберални дивотии, целящи да дебилизират хората. вкъщи наричаме този тип булевардна психология, барабар с Хорхе Букай и Паулу Коелю 'моделска литература' - лесно се чете, звучи хубаво и могат да се вадят цитати, които изглеждат много готски на Фейсбук таймлайна. 3-в-1, нали? ама колко само е яко да знаеш, че сам си си господар на съдбата и всъщност причините да си на тази земя, в това тяло, в тази ситуация е за да научиш нещо по пътя на духовното си израстване. принципно човек трябва да работи за развитието си във всяка една форма, но не мога да не се запитам какво точно се очаква да научат хилядите...не, милионите изнасилени, убити и разчленени деца? как точно душите им са се обогатили от това някой да им причинява нечовешка болка във време, когато трябва да знаят само какво е любов, топлота и нежност? или са дошли тук за кратко, именно за да познаят какво е някой да разкъсва вътрешностите на материалното ти тяло, за да могат да продължат по пътя  на духовното си развитие? на 22 месеца? на 6? на 3? новородени? seriously?
'подобното привличало подобно'. you don't say. баси мамата! току що получих отговор на всичките си въпроси относно вселената и the purpose of meaning! трябвало да визуализираш успеха си и да мислиш положително и good things are bound to happen. странно е как в тази философия вярват все хора, които не се е налагало да работят един ден през живота си; да изкарат един месец, покривайки със заплатата си само сметките и насъщния; да изкарат известно време само на полу-готови супи/спагети;да познават изобщо и в частност нищета, недъг, заболяване, нямане и болка. красиво е да харчиш парите на родителите си на Швейцарските Алпи и да качваш снимки от ваканция на Малдивите с таг 'some people are so poor all they have is money', вярвайки че всички тези неща ти се случват защото си си ги заслужил; щото нали...си позитивен човек. you send love into the world and love comes back to you. бедните, гладните, болните и мръсните са черногледи наудачници, които сами коват липсата си на късмет с безпочвеното си чверногледство. много ясно, че неуспехът ще ги следва като страж. в крайна сметка тази заплата на университетски преподавател от 400лв; тази пенсия от 200 и нещо; тези социални помощи от 80 - ти самият си ги заслужи като опъва каиша честно и почтено 50+ години. ако искаше да привлечеш нещо позитивно в живота си, трябваше от рано да се преориентираш. утешително е да знаеш, че сам си си виновен. просто не за всяка душа има купувач.