колко лесно било

Сексът отначало е странна работа, а парадоксът е, че е по-лесно да опознаеш чуждото тяло отколкото своето. Още по-странно е, че непознаването на собствените нужди и желания не кой знае каква пречка в постигане на удоволствие. Правиш любов. В буквален и преносен смисъл. Доставяш някому удоволствие, виждаш го как свършва и притихва в ръцете ти и това ти носи неописуем кеф.
После се научаваш да маструбираш, защото само от алтруизъм не се живее. Но е for purely tension relief purposes. Месеци без партньор; месеци с такъв, който е бледа сянка или ярко дразнение в живота ти;месеци на машинално съществуване, които просто трябва да разнообразиш от време на време с нещо по-лично.
Накрая, след достатъчно опити и партньори изпитваш първия си оргазъм  - резултат от директните усилия на някой решителен младеж и вече всички парченца се напасват. Изведнъж разбираш, че годините чекнене в пози от Кама Сутра; гледане на образователни порно филми; платени консултации с лекари в изясняване съмнения за фригидност и прочее са били чиста загуба на време. Целият проблем е бил, че ти е пукало. За някого, за нещо, за 'ба ли го к'во. Почна да се получава точно в оня момент, когато неусетно спря да се вълнуваш и изключи дясната полусфера на онази пихтиеста маса, натъпкана в черепа ти, нали? 'Онзи отгоре (или отдолу) свърши ли?' е въпрос, който [вече] изобщо не те вълнува...Хората се оказаха прави (за кой ли път!):така вярно се живеело по-лесно.