тъжен абсурдизъм

готови сме да направим всичко възможно, за да предпазим близките си от разочарования и болка, а сами ги нараняваме постоянно.

[откъснатост] → ∞

Някои животи са като подводни течения - неусетно те влачат безцелно и напосоки - небрежно надвивайки всеки опит за съпротивление. Аз би трябвало да знам - моят е от тях. Хората имат много думи за обяснение на такъв феномен (ние винаги имаме думи за всичко. в думите ни е силата) - слабост, малодушие, страх, неспособност за справяне. Е, да - верни са, всичките са верни. Но забравят да споменат и откъснатост. Една злокобна, тиха откъснатост от всички същества, която започва още в детството с неосъзнато, но болезнено чувство на самотност докато не се изроди през пубертета в плахи, жалки опити, оставящи горчив привкус за социализирани със себеподобни и не завърши в зрелостта в осъзната и съвсем целенасочена изолация от света. Тия неща винаги имат симптоми. Психологията даже успокоително подчертава, че 1/3 от децата се раждали с чувство на необяснима самотност - колко утешителнo, особено ако си от тия 33.3%.

И все пак - всяко нещо си има и положителна страна. Поне по този начин не остава никакво съмнение, че другите не са ти виновни за това, че просто се буташ у тях като кораб, влачен от поройна мътилка. Подводните скали винаги са били там - как да ги обвиняваш в собствената си неспособност да избягваш сблъсъка? Не че си искал разрешително за управление при раждането си...Но не спираш да се питаш - "Абе, кой изобщо ги раздава тия удостоверения за капитани без никакъв психо-тест, тест за емоционална или друга издръжливост преди това?!"