за цветята, консервите и жените

всеки път когато покрай нас мине някоя красива жена волно и съвсем съзнателно и двамата я поглеждаме - аз, с онази детска радост и възхита от всичко красиво и ефимерно в живота, а той с онзи зрял гняв, трупан с години срещу факта, че '9 от 10 жени няма да ти пуснат и к'во ме топли тогава, че е красива'. Естествено, не пропуска да отбележи, че вече е просто 'някфа си путка, на която й тъпчат червото ежедневно и само оня, първия дето е отворил консервата си е отебал качествено'. Защото, виждаш ли, всеки секс с жена, която не е девствена е някак си...леко кофти..все едно бъркаш на някого в чинията, абе не точно 'на някого', но някой вече е ровил в тая чиния.

изобщо, за жените сексът [от един момент нататък] е несериозна работа - в сърцето си запазват топъл и любящ спомена само за онзи, който им е откъснал цветето.Така поне твърди Той - с неговият обстоен поглед върху женското съсловие и завидна колекция от девственици up his sleeve. Аз само мълчаливо кимам в съгласие и си мисля какъв ли смут би хвърлило в душата му знанието, че станах жена години след първия си сексуален акт и то с мъж, който дори не ме е докосвал физически. Oh well, to each his own..