фактологично-иронично

Голямата Любов е неизживяна, невъзможна, изгубена. отишла си без време, несподелена и боли. Голямата Любов не заспива до теб всяка вечер без грим с все по-видимите следи на времето; не се събужда разрошена и уморена, за да ходи на работа; не ти говори за битови сметки и тоалетна хартия; не се размотава пред теб по захабена пижама и домашни чехли; никога не е уморена, обезверена или просто не в настроение.

Чудя се...ако все пак някой някъде противно на всички писани и неписани закони успее да остане с Нея, ще продължава ли да я лелее толкова? Ще пише ли стихове за Нея, ако заспиват и се будят заедно всеки ден?

Понякога си представям Казанова в амплоато не на вечния любовник, влюбен в Любовта, а в най-тривиалния образ на този, опитал се да я задържи. И го виждам леко напълнял, леко оплешивял, много уморен, малко над 50те в някой магазин с grocery list и еректилна дисфункция (за тази,с която е. Както всеки уважаващ себе си мъж, разбира се, че 'ще скъса от чукане' всяка, която му хване погледа).

2 porn or not 2 porn

Whenever I get gloomy with the state of the world, I think about efukt. General opinion's starting to make out that we live in a world of hatred and greed, and I see that. It seems to me that love too though is everywhere. Often it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there - fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wives, boyfriends, girlfriends, old friends, exes. If you look for it, I've got a sneaky feeling you'll find that love actually is all around - as sick, twisted and demented as it is.

Да вървиш срещу нормалния ход на времето е престъпление спрямо природните закони, не, по-лошо, човешките. Не стига че сам се маргинализираш до озверяване, но и създаваш дискомфорт на заобикалящите те, кротко социализиращи се индивиди. А на всичко отгоре не знаеш 'защо'. Може би последователността на аминокиселините на някой белтък се е копирала неправилно или баща ти те е правил накриво, кой знае. Тъжната истина, която мултимилионната индустрия на психотерапията не ни казва е, че дори и да разбереш първопричината на проблема, chances are you're [still] stuck with it. Фройд беше прав.

Не е като да не се старая - гледам и гледам, и гледам, и пак гледам, и все не успявам да видя завоалираната еротика и/или ненатрапчивата естетика на пролабиралия анус на някоя обещаваща порно актриса (или неизвестна палавница, която иска да сподели богатия си 'вътрешен' живот с интернет аудиторията). Ако имаше курсове по тематиката, с нескрито любопитство и девствен трепет бих се записала най-първа, за да седя на последния чин (винаги седя на последния чин ;)) и да слушам обяснянията на някой по-знаещ и можещ за това 'защо мускулните напъни за изхождане, водещи до пролапс при жените могат да бъдат сексуално стимулиращи' и 'достигане на нирвана чрез визуална стимулация, предизвикана от вида на дебелото черво, висящо обратно на нормалното си положение'. Не разбирам и все пак съумявам да се възхитя от необятната човешка изобретателност и жажда за новости. Порно с вътрешности - кеф! Как да не ти стане? Какъв сдуханяк трябва да си, за да не оцениш такова нещо? Е на това му се вика професионализъм и отдаденост на каузата - работата да ти излезе през гъза (pun intended). 

По-интересното в случая е, че повечето такива клипове със странни сексуални практики са от личния архив на голямото уеб семейство. Важно е човек да се хвали, да споделя, да не остава по-назад. 2 неща са особено важни след секс - веднага да изтичаш да из(от)миеш в банята и да известиш за похожденията си на ijustmadelove. За по-напредналите - submityourflicks. Разбира се, ако уважаваш партньорите си и цениш своето и тяхното уединение, можеш просто да складираш грижливо събираните снимки и клипчета в прилежно подредени и картотекирани папки на личния си компютър, за да имаш мат'риал за среднощни и сутрешни чекии. По-интимно е да го лъскаш на хората, с които си се чукал, някак си. Безименното порно на Интернет е за загубеняци. Такива, които не могат сами да си направят спомени.

People nowadays have such a tough time being..people. Завиждам на простотата на социалните отношения от Средновековието та чак до късниия 18и, може би дори 19и век. От един средностатистически индивид (визирам средна класа и нагоре) се е очаквало да разбира от музика, литература, история, философия, поезия, дуелиране (по-късно това условие отпада thank god), лов, политика, да бъде умел оратор и да владее поне 3 езика, за да съумее да впечатли избраника/цата на сърцето си. (бел.ред. рицарската лирика е венецът на една култура, основаваща се не естетиката и красота във взаимоотношенията, чийто обект не е бил физическата любов (за това са се продавали розови романчета по пазарите ;)).  Сега трябва да си много зле да си губиш времето със стихотворения или разговори в отнесени тематики - най-малкото никого няма да впечатлиш. А човек трябва да залага на сигурното. Вместо да й обясняваш какво е важно за теб, в какво вярваш и на какво се уповаваш, едно 'сваляй си гащите, са ще правим домашно порно' е много по-уместно. Бъди пич - не изоставай от мейнстрийма! Разбира се, това не може да [ти] се получи без завидни умения за убеждаване, симулиране на интимност и (относително) добри режисьорски похвати - сексът е грозна работа, миризлива, лепкава (за това ли толкова хора бързат да се подмият след това?). Спомените са важни, а със визуални стимули се отключват много по-лесно. Вместо 'това е Силвия, с която се разхождахме привечер, защото ни харесваше липсата на глъчка', отваряш съответния фолдър и моментално си припомняш, че това е 'Силвия, която се бръсне твърде често и близо до кожата и как боцка, копелеее, но пък дава да я тъпча отзад когато си поискам и позира много сладко'. Все едно беше преди хилядолетия когато трябваше да седнеш и систематично да извикваш десетки непълни картини, за да изровиш един смислен епизод, който изживяваш и в настоящето.

Нямам нито една снимка. И никога не документирах нито един от случаите, когато съм се чувствала щастлива. Напримиер онази вечер, когато се прибирахме пеша, аз си изкълчих глезена и ти ме носеше няколко километра на конче. Въздухът беше пропит с миризма на липи и вятърът беше тежък и топъл. Или късните съботни утрини, когато се будех от усещането, че си до мен и се излежавахме цял ден само да се (с)топлим. Помня и луната през последната ни вечер заедно - беше късна пролет и се чувствах изстинала, дори облаците бяха заскрежени, а ти все още не знаеше, че повече няма да се видим. А може би там ми е грешката - трябваше да правя снимки, много снимки, за да могат спомените да избледнеят, да им отнема това призрачно присъствие в настощето си. И да качвам - на фейсбук (тогава нямаше), на фликър, навсякъде - повече снимки, по-малко спомени. 

Но за съжаление прескочих едни от най-важнит часове по живот и сега ми е странно. Странно колко медицински са станали взаимоотношеията. Всичко е стерилно - сексът, мъжете, жените, любовта. Първо дефинираме, после изживяваме (доколкото е възможно). Затова и първият ни път беше шок и за двама ни - ти се сконфузи като те подуших преди да те прегърна, а аз се сконфузих като първото нещо, което направи след като свърши, бе да скочиш до банята, за да [ме] се отмиеш. После започна да ми говориш за лубриканти, бът плъгове, домашни клипове, отпускане на ректума и психологическа настройка,а мен почна да ме боли гърлото всеки път след френска и недоумявах. В този свят, ти си по-нормалният от двама ни. Hands down. No questions about it. Аз, както винаги, куцам във вписването. Да се опитваме да си(е) обясняваме взаимно е beyond causa perduta, че дори не ми се говори.  Като един съвременен Кашчей Безсмъртни ти си тук, за да трупаш, а аз - аз просто минавам.

You seem to get it. Ако можеше да ми го обясниш популярно. Злобното удоволствие,с което регистрираш отношения между двама души, отбелязвайки, че 'нечие дебело черво е тъпкано on a daily basis'. Увереността и остроумието, с които шеговито цитираш Поручик Ржевски 'духа, разбира се. нали има уста' на нечии коментар, че (евентуално) не всички жени го практикуват анално. И неподправеният ти потрес и нескрито отвращение спрямо хомосексуалните. Моите познания по биология са силно маргинални, но повече от достатъчни да заключа, че задникът си е задник; мъжки, женски - все е черво, все дебело и все функцията му е една (жокер - не точно сексуална). А за разлика от математиката, тук не важи максимата 'най-простото решение често е вярното' и следователно 'щом излиза, може и да влиза'.

И понеже не мога да измисля нищо ново (а и не искам), ще го кажа отново - когато и последният клон, дилдо, скачвач на автомобил, бутилка, ряпа и каквото друго се сетите бъде заврян в нечии ректум и вече приемаме пролапса като задължителен елемент от сексуалния акт (форплей може да няма, но да не оставим другарка без пролапс!), ще почнем да ставаме свидетели на ето такива неща. Голяма сензация, нали? Искате ли да знаете какво се случи със Сашо? Последно лежа в Детската Травматология в Пирогов с тръба, стърчаща от стомаха и свършваща в плик, който баба му изпразваше на всеки кръгъл час заради изрязаното му черво. Нищо. Сигурна съм, че като порастне достатъчно възрастните ще му дадат задоволително обяснение защо вместо дебело черво има гумен маркуч в задника. Може би тогава даже по-голямата част от човечеството ще има такава 'придобивка',съдейки по темпото на (само)издевателствата, на които толкова хора уморено мастурбират в малките часове на нощта. Тъжното е, че при това дете не беше съзнателен избор, а дали неговите деца ще плащат за насилието, оказвано над баща им по същия начин, по който той е плащал на 2-годишна възраст, е съвсем отделна тема.

SPOILER:

отвратителна съм, знам. не, не бях такава. едва ли ви интересува какво се случи, но just to be on the safe side - най-баналната от всички истории. I met a guy. останалото е история.

 

anti-martyr

когато най-накрая успееш да спреш да плачеш за хората, които не си струват, губиш способността си да го правиш [и] за тези, които го заслужават. и за себе си. всеки човек заслужава да запази способността си да плаче за себе си.

а без външно проявление, се превръщаш в ужасяваща планина от тъга. своя и чужда.