(винаги) с мисъл за другия

Възпитана съм до безобразие.

Толкова съм възпитана, че на репликата "Да ти еба майката" отговарям с "Щом те пали. Разбира се, ще трябва да провериш първо дали тя е съгласна". Той ми вика, че ще ходи по курви колкото си иска и това няма нищо общо с мене и самия факт, че обсъждаме този въпрос е навлизане в личното му пространство, а аз казвам, че технически е прав и уточнявам, че просто ми се струва малко inconsiderate от негова страна да ми го казва. Вбесен ми крещи, че явно се смятам за много специална щом не давам да ме ебат в гъза и че всички жени сме еднакви - обичаме да лапаме щото сме боклуци, а 99% не заслужаваме да ни тъпчат в путката, а аз слушам с ледено спокойствие граничещо с едва забележима досада и отбелязвам, че изобщо не се смятам за специална, а за много, много обикновено момиче с абсолютно естествени потребности и предпочитания. Накрая далеч от учтиво ме моли да умра някъде в канавките, а аз казвам, че ще видя какво мога да направя по въпроса и излизам от стаята. Но не и от живота му. Още не. Сега играем на много високи залози - и двамата сме all in, но това, което той дори не подозира е, че и двамата имаме интерес той да спечели.. Нещата трябва да ескалират само още съвсем малко.

Толкова съм възпитана, че спестих на всички мъже в живота си терзанията по отминалата/неосъществена любов. Вместо да насърчавам несподелените им желания и душевни страдания както всяка лелеяна самка, аз се нагърбих с неблагодарната задача да съм тази, която оставят назад без угризения. Отрано открих, че наумят ли си нещо - мъжете са далеч по-амбицирани, досадни и настоятелни от жените и всякакви логически и уважителни доводи са като глас в пустиня.

scenario 1:

- Нещата между нас отдавна не вървят. Не знам за теб, но мен това не ме устройва. По-добре е да се разделим.

- Не, няма.

- Как така 'не'. И ти не си щастлив във връзката, защо да циклим на едно място?

- Щото така. Няма да се разделяме.

- Аз си отивам, ти прави каквото намериш за добре.

- Но аз искам винаги да сме заедно. Моля те, моля те, имам нужда от теб. Нищо, че нещата не вървят, нека останем заедно.

- Не.

- Ми хубаво. Държа да знаеш, че ти изневерявах през цялото време. 

- Така си преценил, така си направил. Оценявам искреността.

scenario 2:

- Обичам те.

- Ти не ме познаваш изобщо???!!!

- Няма значение. Това, което опознах от теб дотук много ми харесва. Усещам, че ти си жената за мен.

- Но ти не си мъжът за мен.

- Млада си още, не знаеш нито какво искаш нито какво ти трябва. Аз съм живял повече от теб и знам. 

- Ти си женен!

- Ще я напусна за теб. Ние дори не спим заедно от години.

- Никого няма да напускаш и определено няма да се сватосваш с мен. Ще си седиш на гъза и ще си налягаш парцалите. Но няма да ми прехвърляш отговорността за нещастния си брак и определено те моля да ми спестиш подробности, които не ме засягат.

- Кучка. Аз ти се доверих, рискувах всичко за теб, защото вярвах, че си жената за мен, а ти се подигра с мен!

- Как точно? Някога да съм ти дала дори бегъл знак, че между нас може да има каквото и да било освен работни отношения?

- Всики жени сте такива. Подвеждате. Като излизаше да пушиш и аз идвах си говореше с мен и си личеше, че ти е приятна компанията ми, а сега..

- Извинявай ако се е получило да излъчвам такива сигнали, но силно се съмнявам. Да генерализираш няма смисъл, но определено намирам цялата ситуация за много нередна. Не мисля, че е разумно да говорим по тази тема повече.

scenario 3:

- Искам да сме заедно.

- А аз не. Не те възприемам по този начин.

- Няма значение. Аз тебе те намирам за много привлекателна. Това е достатъчно.

- Ок, но няма да се получи.

(след известно време)

- Мисля, че вече е време всеки да поема по своя си път. н

- Аааааа, не. Мен ми е добре с теб.

- Не се и съмнявам, но на мен не ми е добре с теб. 

- Нищо. Никъде няма да ходя. Ти си моя.

- Моля?!

scenario 4:

- Искам жена, която да си държи езика зад зъбите, да прави каквото й се казва и да си знае мястото. И да не ми се бърка къде с кого какво правя.

- Мислех, че искаш равноправен партньор. Co-pilot not part of the cargo.

- Абе тооо, на теория хубаво, но на практика. Просто ми е дошло до гуша от жените, отвратен съм от гнусната им куросмучеща природа. 

- Тогава защо изобщо прояви интерес към мен?

- Защото те обичам.

- На какво викаш обич? На издевателствата, които според теб съм длъжна да търпя?

- Идиот съм, бил съм много блъскан от живота, но те обичам по свой си начин. Ти не разбираш

- Да, не разбирам. Не ми достига капацитет да видя логиката на това да тъпчеш единственият човек останал в живота ти, който от някакви си съображения продължава да стои.

- Не знам друг начин. Съсипан съм.

- Аха, и от солидарност към другарчето ми правиш услига като ме съсипваш и мен?

- Не го правя нарочно.

- О, това извинява всичко.

и още много, много абсурдизми..докато не разбрах какво се очаква от мен - да бъда лошото момиче, което разбива чуждите надежди и не отговаря на поставените очаквания. Софизмите само пречат в случая, много по-отговорно към някой, който си е навил нещо на пръста ей така заради спорта, е да се подходи със същото семпло настървение да наложиш своята воля, само че...Вместо да ги убеждаваш в правотата на своята теза е много по-лесно да задоволиш необятните потребности на завоевателската мъжка природа, умишлено превърщайки се в територия - до болка позната и завоювана ;) Което е просто катализатор на разпада на отношенията, след което единственото, което остава да направиш, е да се нагърбиш с едноличната отговорност и вина за всичко - за съсипаното му самочувствие, за нараненото му его, за несподелените му желания, за потъпканите му мечти, за изгубеното му време и т.н и т.н. Забрави жертвите, които прави, забрави компромисите, забрави предаността и нежността - пиши ги на набъбващата си сметка в заведението за неизлечимо душевно болни и засрамено именно заради това, което имахте,  му позволи да продължи живота си освободен от теб...И помни - това, което правиш, е благородно  - даваш шанс поне на един от двама ви и то на този, който не го заслужава, не може да го оцени, но който няма да го изхаби..Защото самият факт, че ти знаеш, означава, че просто не познаваш начин да оставаш назад; твоят живот винаги ще си остане пустиня от призраци - свои и чужди. Затова след години ще го/я видиш щастливо обвързан/а, постигнал/а повече отколкото искаше навремето докато беше с теб . Можеш да бъдеш спокойна - заслугата е твоя - защото ти превърна спомена за себе си в нещо мръсно, нещо жалко и грозно само, за да дадеш шанс. Това беше последния ти жест на една непълна, неспообна да се осъществи по конструктивен път любов, защото знаеше, че за теб винаги е било твърде късно. Твоите спомени, сънища, надежди и очаквания ще продължават да се връщат към този човек, всяка нова връзка ще покрива бегло нещо от отношенията, които имахте докато ти трупаш ненавист към всички задето са толкова различни от... Но дори най-озлобената душа може да използва натрупания гняв за нещо градивно и да даде на човека отсреща точно това, което иска и за което се бори:

Ето и свършеците на горните истории:

scenario 1:

- Разби ми живота. Аз те обичах, а ти ме напускаш. Как можа да ми причиниш това?

- Да, прав си. Разбих ти  живота, защото всъщност никога не съм те обичала. А сега се махни. Просто изчезни. Не ме интересува жив ли си, умрял ли си - от теб искам просто да престанеш да съществуваш.

- Ще изчезна. Ебати неблагодарницата си. Съжалявам, че изобщо съм те познавал.

бел. ред: човекът, който беше изключително немотивиран, неук и незаинтересован от каквото и да било образование/кариера сега е на (сравнително) висок пост на (сравнително) стабилна работа с няколко сертификата зад гърба си, наслаждаващ се на живота по всеки един начин. Все още толкова незрял колкото и преди 10 години, но на него това винаги му е бил чарът и вече не се набива в моногамни връзки, които не са му силата :)

...and I am still wondering how can something that felt so real and you held so dear, turn out to be so rotten on the inside...

scenario 2:

- Извинявай, моя грешка. Нямам представа, че излъчвам толкова сексуален заряд по време на десетте минути, в които ми е позволено да съм човек. Прости ми и all the best in life ти желая.

- Нарочно ме подведе. Аз исках само да те обичам и закрилям и да ти дам това, от което имаш нужда, а ти се подигра с мен.

- Така е, абсолютно си прав. Сега заминавай при жена си.

бел. ред: човекът, който се кълнеше пламенно в любовта си към 19-годишното недостатъчно наивно момиче  беше уволнен заради неуместни мейли,  пращани от работния акаунт (въпреки че тя добронамерено му обърна внимание за такава вероятност). Разведе се и се събра да живее с жена,с която започна отношения около месец след като любовта му по девойката остана несподелена.

...and I am still going over what I possibly could have done to provoke a complete stranger to believe I am willing to hand him my body and soul on a silver platter...

scenario 3:

- Ти ми принадлежиш. Никога няма да те оставя да си отидеш.

- Това не е твое решение.

- Ще убия всеки, който се доближи до теб. 

- Не разбирам защо съм ти толкова необходима. Изобщо не съм толкова добра и вярна за колкото ме смяташ. Изневерявах ти през цялото време докато бяхме заедно.

- Кога? Как? Та ние бахме постоянно заедно.

- Е, все намирах време. То като има желание, има начин.

- Какво? Мръсна курва. Как можа. Аз държах на теб, обичах те. Ти ме съсипа. Мразя те. Край.

бел. ред: човекът, който беше едно много непорасло момче продължава да живее ден за ден, правейки (буквално и преносно) всякакви глупости, които съсипват живота на близките му. Друга след мен не се е излъгала да започва връзка с него. Мислех го за недосетлив, но being street smart той по-бързо от всички други усети, че нещата приключиха само с лъжи, за да е най-бързо и безболезнено за него :)

...and I am still extremely irritated with the fact that I let this relationship start without wanting it, but still took part in it...

scenario 4:

- Ти ме излъга. Не си serene, не си nice, нито kind. Преди отстъпваше и ме слушаше, сега си станала по-самостоятелна. На кучето му пораснаха зъби и почна да ги показва. Не ми трябва такава жена.

- Да, прав си. И според мен ти трябва по-друга.

- Няма да я бъде тая наш'та. Аз не се съгласих на такива отношения.

- Действително. И аз имах по-различна представа за същите. Очаквах сигурност и подкрепа от мъжа до себе си. И най-вече честност и лоялност. С две думи - същото, което той очакваше от мен.

- Ми айде да раздигаме цирка.

- Хайде.

бел. ред: човекът,, който успя да унищожи всичко човешко у мен и ми показа неизследвани висини на падение, е повече от убеден, че вината (винаги) е у другите. Той е много наранен и предаден от всички жени, които са избягали от живота му и особено от тази, която все още стои. 

...and I am moving closer to yet another (happy) ending. just have to make sure he's ready for it first. and he will be. soon...

Хората не са глупави. Рано или късно се усещат когато са били изиграни по толкова премерен и елементарен начин, но това обикновено става твърде късно..когато дори реката под изгорените мостове е отдавна пресъхнала. Тогава едната страна мислено благодари за горчивия опит, довел до постигане на спокойно и сигурно статукво с друг човек, а другата мислено проклина непосилната съдба на помийна яма за собствените..и чуждите мърсотии. And there is some unseen fairness in that. 

А да отвратиш някой, който (supposedly) има чувства към теб, си е чиста проба изкуство.

I know a person who believes everything he sees...

but know this -

Nothing is easier to fake than innocence.

закъсняла романтика

- Видях една много хубава оферта с две сребърни халки, на които можеш да гравираш каквото си поискаш. Какво ще кажеш?

- Защо са ни. Ние няма да се женим.

- Няма ли? Е, то не е необходимо. Пак можем да ги вземем.

- Нито пък сме влюбени. Няма смисъл.

- Много си лоша..

- Съм. Да.

- А защо няма да се женим?

- Знаеш защо.  Защото е трудно да видиш смисъл в нещо, което е било обезценено за теб от близък. Но пък виж колко по-лесно живеем отпреди, когато вече нищо не е толкова силно, истинско и важно, за да си струва.

- ....

истински лошо е когато -

вече не можеш да ме нараниш. физически и емоционално. колкото и да се стараеш...

и в това има нещо страшно...

бъдещето изглежда светло. цветът обаче е лайнян.

Не гледам телевизия. От години. Само понякога се осведомявам за новините от BBC и/или Bloomberg (if you can't beat 'em, join them) и евентуално онлайн Animal Planet, въпреки че и него спрях да гледам. Така де. 'Те' държат да ми промиват мозъка, а аз държа да не се давам толкова лесно. За мен Големият Брат винаги ще си остане образът на Партията от '1984', а не някакво телевизионно шоу. А Сървайвър - една блудкава песен на Destiny's Child от далечната ми (струва ми се:)) не толкова буйна младост. Новините не се променят особено, хората също - конфликти и пак конфликти. Ако не е за петрол ще е за земя, ако не е за земя, ще е за лихвени проценти, ако не е за лихвени проценти, ще е за права на малцинства...and so on and so forth. Who the fuck cares? Really? And more important - even if you do care, what does it matter? Can and should you change anything?

Най-често, главно поради липса на качествени нови и изгледани многократно всички стари филми, се приспивам на ситкоми от 90те - Friends, Malcolm in the Middle, Step by Step, Alf, Married with Children, Unhappily Ever After, Seinfeld (пиша ги на Английски, защото така ги и гледам. Малко неща ненавиждам искрено на тоя свят - едно от тях е българския дублаж.) и установявам, че ние никога не сме били част от историята на света, а само нейн пълнеж. Нещата следват неестествения си ход, който е силно наложен и чужд на природния ред, но ако искаш да живееш горе-долу нормално по-добре си затваряй устата и се радвай да си along for the ride. Аз съм от последното поколение, което хвана отиващия си бриз на дивия комунизъм и последвалото слънце на социализма в България (твърдящите, че в момента се радваме на демокрация, моля да спрат да четат до тук) и също, противно на всякаква логика, си спомням с лека носталгия за двучасовите режими на тока и водата (когато от нямане какво да се прави се устройваха най-невероятните театри със сенки) и изключения постоянно телевизор, който в редките моменти на работа предаваше:

1. парламентарно заседание, което баба ми и дядо ми следяха почти фанатично и което зверски ме приспиваше

2. съмнителен клип с рекламен привкус на една капеща чешма с надпис 'ПЕСТЕТЕ ВОДАТА'. Колкото и да се смеят четящите младежи, на моя 5-6 годишен мозък това му се струваше доста увлекателно.

После 'навлязоха' по-западни удоволствия - фунийките, дъвките Турбо и Love is, миришещите листчета, Фогис-ите, джагите (от носталгия ли от какво и сега имам емулатор за компютър и над 300 игри Sega с култувите Super Tank, Commando, Bubble Bobble, Mario Bros и много други) и преди да се усетим дойдоха mIRC, Duke Nukem, Quakе и Doom...

Мисълта ми беше друга...когато почнаха да навлизат западните ситкоми, българските семейства се сплотяваха петък вечер около телевизора на никой не му и хрумваше да гледа на 'Приятели' като на нещо повече от развлекателно шоу...boy were we wrong. Сега, само 10 години по-късно всичко, което видяхме там за първи път е не просто факт, а постепенно се превръща в голяма част от действителността:

- на колко от вас им беше смешно когато съпругата на Рос след 7-годишен(?!!?) брак разбра/реши, че е лесбийка и го остави, бременна с неговото/тяхното дете и заживя с любовницата си, чиято фамилия присъстваше в името на детето(!!!???), защото както тя му каза в един от първите епизоди 'Hey, this is my baby too'? Признавам - и на мен ми беше забавно...вече не.

- за колко от вас Phoebe е смахнатата, глупава, смешна блондинка, която се чуди каква простотия да изръси? И някакси все тя казва верните неща - че теорията за еволюцията е грешна, че американците не са кацали на луната...Но колко от нас ще приемат истината като такава от устата на някой, който не взимаме насериозно - кварталният луд например? Това случайно ли е според вас? Ръси безмозъчни глупости постоянно, което дискредитира верните неща, които казва помежудругото.

- за колко от вас сватбата между Карол и Сюзън беше първия досег с same-sex marriage? Което сега не просто е факт, а дори се гледа с лошо око на страните, в които все още не е позволено.

- колко от вас намираха за съвсем естествено начина, по който всички barely made rent години наред, работейки crappy jobs they hated и това се приемаше като нещо нормално? Робът трябва да е благодарен, че има къде да продава времето и труда си и да си затваря устата.

-на колко от вас им се струва забавен начинът, по който едно напълно нормално семейство с 4 момчета живее на ръба на мизерията и е ходещето определение на white trash в Malcolm? Според вас случайно ли майката постоянно крещи на децата си и ги наказва често по начини, граничещи с child abuse? Или може би някой е искал  леко и неусетно семейството да почне да поражда негативни асоциации..

- колко от вас пропуснаха да регистрират фразата, изречена от майката, когато разбраха, че ще имат пето дете - 'We're a walking advertisement for forced sterilization. Who are the idiots in Washington that allowed us to procreate'.(!!!??!!!) или 'Dewie, don't ever get married. If you want kids, get your eggs from the state.'

- колко от вас свързват понятието 'семеен живот' със скука, досада, ограничения, нещастие и задължения благодарение на сериите Married with Children и Unhappily Ever After?

- колко от вас помнят филма Demolition Man, където Сандра Бълок посочи на Силвестър Сталоун - библиотеката, построена 'в чест на президента Арнолд Шварценегер' и това беше толкова смешно и невероятно..докато същият не стана губернатор на един от най-богатите щати на Америка. Случайност?

- Seinfeld отказвам да го коментирам. Забавен, да, но минаващ всякакви граници. American Jewish propaganda at its finest.

Колко от нещата, които тогава виждахме за първи път и ни се струваха смешни в абсурдността си вече са не просто факти, а закони? Не можеш да осъждаш правото на хомосексуалистите да се женят, да осиновяват деца, да плащат на непознати жени да им ги износват, да твърдиш, че не само евреите са страдали през Втората Световна Война. Вместо това гледаш филми, в които вече всички актьори и актриси са евреи и ставаш свидетел как големите актьори от нашето време са принудени да изграят посредствено в кофти филми - Вал Кимър, Никълъс Кейдж, Гари Олдман. Почва се с филми където някакви приятели се чукат, но не искат да са заедно, защото това 'усложнява нещата' и понеже всички притръпваме неусетно се стига до филм, където черен спасява последната Библия в света, помнейки я наизуст и подпомаган от една еврейка в мисията си. Seriously? Are you fucking kidding me? А, да не забравим името му - The Book of Eli. Вече май не се стараят да завоалират шибаната си пропаганда. Междувременно високоплатени актриси промотират сурогатството, защото да износиш 9 месеца детето си е просто непосилна задача, а и в свят, където всичко може да се купи/наеме и отдаде - за какво да се хабиш изобщо; говори се за gender-neutral възпитание, защото, видиш ли, полът бил илюзия и децата сами трябвало да изберат като им дойде времето какво искат да са (това, че природата предварително е избрала като им е сложила путка или кур е незначителна подробност); сваля се възрастта за легален секс с малолетни и се дъни феминизъм и метросексуалност до краен предел, за да може хората толкова да се отвратят от срещуположния пол, че ако не обърнат резбата, то поне наистина никога да не създадат здраво семейство. 

Мъжът трябва да е Мъж, Жената трябва да е Жена - it's that simple...Социолози и психолози се чудят защо нежният пол става все по-агресивен и недоволен, а силният - все по-затворен, плах и комплексиран. Толкова ли е трудно да се види причината? Едва ли има жена, на която да й е приятно мъжът до нея да е по-обезкосмен, с по-поддържан маникюр, с повече дрехи, отделящ повече внимание на външния си вид, по-нежен и раним от нея. Феминистките си дразнят от това, че 'няма истински мъже', но те не позволяват на мъжете да бъдат такива като им отнемат чисто мъжките постъпки - аз не виждам нищо лошо в това да ми отворят вратата, да ми запалят цигарата, да вървят една стъпка пред мен - това не ме прави по-малко жена. Това, което може да ме потресе, обаче, е мъжът ми да има по-малко косми от мен. Стесняват им ареала на мъжественост и стават все по-издразнени от това, че 'няма мъже' и го крещят в подкрепа на тезата си, че другият пол за нищо не го бива. Никога не е било въпрос за равенство - ние сме равни, но винаги ще бъдем различни. На нас трябва да ни се позволява и да се насърчава да сме различни, за да живеем пълноценно. Това, което се случва в момента, е насилствено 'изравняване' на половете във смисъл на приравняване - жената НЕ може да върши същите неща като мъжа и обратното. НЕ трябва.

А може би вие сте от тези, на които тези неща не им правят впечатление и мислите, че съм параноична, защото съм прекалила с хапченцата? Възможно е...много е вероятно..Ще почакаме още десетина години и ще видим. А това, че фондацията на Рокфелер е тази, която инвестира най-много пари в разбработването на програми по евгеника във финансирани от тях ivy league университети, най-вероятно е чисто съвпадение..

а как ми липсват ето тези:

http://wrappers.ru/?act=coll&acm=coll&id=35

и тези:

http://wrappers.ru/?act=coll&acm=coll&id=31

they remind me of a simpler time...

субективната реалност обективно погледната

Безцелно прехвърляне на десетки интернет страници - онлайн списания, вестници и блогове, блогове, блогове. Отварям замунда в търсене на поредния филм, който би вървял добре с безсънието ми. Поглеждам заглавията, дори не се и налага (вече) да хвърлям поглед на описанията и ми става спокойно...

Навсякъде става дума за любов, секс и приятелство - или за трите наведнъж (some people aren't even lucky enough to find either one in a person let alone all three); отвсякъде ме гледат привлекателни, здрави, млади, самоуверени, успели, намерили каквото търсят хора (the basis of every self respectable society where poverty, misery, failure, struggle, hopelessness, aging and death simply do NOT exist) ; посъвместно се шири задоволство, радост, спокойствие в настоящето и надежда в бъдещето (forgetting that the only thing more uncertain than the present is the future and directing our starved souls towards the most unsure thing possible for hope can only be found in the unknown..so can disappointment and hurt by the way, but that's a whole other topic)

Ако съзнанието създава материалния свят(а не обратното както е твърдял Маркс), то би ли могло всички тези хора, безгрижно наслаждавайки се на младостта и всичко свързано с нея, да са намерили ключа от палатката? Аз съм рационален човек - признавам, че е силно вероятно грешката да е на единицата, а не на множеството (особено ако моделът works worldwide). Навярно е възможно душата ми да е толкова разкапана, че просто да виждам нявсякъде проказата, която нося у себе си...А в действителност светът наистина да е весело, красиво място, изпълнено с неограничени възможности, изкарващ на преден план възвишеното у хората. Неусетно искрено започвам да вярвам, че хора като мен са по-скоро изключение. Никой не би бил по-щастлив от мен ако това беше истина!

Мамка му! Тъкмо със собствени усилия сътворих битието си на нещастно изключение от общото щастие. Защо ми трябваше да отварям някаква произволна новинарска страница...и да се върна в реалността.  При:

- онази, която ме блъсна на улицата, въпреки че не стоях на пътя й

- онзи, който изхвърли курсовата ми работа, оставена върху катедрата на преподавателя, просто защото може

- онзи, който отрови кучето ми, което живееше в двор и нито излизаше нито лаеше

-онези, които ми взеха 3 пъти повече кръв от необходимото, защото групата ми е рядка и продуктът навярно е скъп

- онези, които създадоха мрежа за детско порно, задоволяваща и най-взискателните вкусове, включваща сексуални действия с шестмесечно бебе

-онези, които изнасилиха момиче с клон пред приятеля й, разкъсвайки вътрешностите й, защото била облечена провокаивно

-онези, които целенасочено обричат на глад и мизерия хиляди хора

- онези, които могат да спят след като лишат майка от детето й предумишлено

- онези, които оправдават убийци и изнасилвачи, защото всяко нещо си има цена

реалността на Питър Конъли; на Джеймс Бълджър;, на Джон-Бенет Рамзи; на убитото новородено от 17-годишната си майка, ученичка в Котел; на милионите недохранени, болни и умиращи деца в Африка, за които Боно събира подаяния по MTV докато харчи по 5 милиона за една къща; на войните, водени срещу жени, деца и старци, за да познаят привилегиите на демокрацията и да им се спестят неудобствата, причинени от живота върху богата на петрол земя; на безчетния брой одрани, изгорени, сгазани, убити животни; на омразата между приятели; на предателствата между любовници; на липсата на доверие между близки; на завистта, на жестокостта между всички човешки същества...

А каква казах, че беше моята реалност? Нещо се обърках...