и точно когато вече са (ти) се случили няколко доволно неприятни неща и си поемеш дъх, че известно време ще има затишие, идва следващият удар. и не че е по-голям от останалите, просто...нямаше време дори да се приготвиш да го посрещнеш.
а може би грешката си е в мен. голяма забравана съм станала. остарявам и не се сещам, че по това време на годината, малко преди рождения ми ден, всичко около мен започва да се руши. а всичко, което съм съградила търпеливо, със старание и обич се оказва гнило и кухо - явно наистина оставаме частица от себе си във всичко, до което се докоснем :)
а един познат ми каза преди време 'може би не ми е писано да имам близък човек в живота си'. едва ли е подозирал, че всъщност говори за мен. както и да е.
честита ми една година по-малко...
Friday, 3 December 2010
Subscribe to:
Posts (Atom)