the saddest thing

От известно време имам директни наблюдения върху няколко много различни жени, които настойчиво правят едни и същи грешки. А като влезнах да поровя из необятното интернет пространство да видя за какво става въпрос, се оказа, че тази матрица на грешки е по-скоро правило отколкото изключение..

Грешка 1: влюбват се в неподходящ човек.

Грешка 2: остават с неподходящия човек, надявайки се, че някой ден цялата му потискана любов,нежност и грижовност ще се проявят; нищо, че никой преди тях не го е виждал това животно; нищо, че с всеки изминал ден той става все по-безцеремонен, незаинтересован и отчужден. те, чувствата са там и само чакат подходящ момент да се излеят и да потопят света им в океан от романтика.

Грешка 3: раждат дете/деца на неподходящия човек, след като се примирят, че няма да ги огрее директно. т.е. надяват се, че малките съвършенства на природата ще събудят у неподходящия човек цялата му потискана любов, нежност и грижовност; пък покрай малките, могат и те да намажат - все пак са и тяхна плът и кръв, носили са ги, изстрадали са ги...неподходящият само трябва да се взре в ококорените пълни с доверие очи и да забележи протегнатите за прегръдка ръце - същите каквито бяха очите и ръцете на онова влюбено момиче навремето - и ще си спомни; и ще се сепне; и любовта, нежността и грижовността ще се отприщят.

но не би.
и цикълът се затваря.
и после се завърта пак.
и детските прегръдки се учат на половинчатост.
и женските надежди се превръщат в озлобление и скръб.
и двете същества взаимно се учат на самодостатъчност...но онази, другата, дето не съумява да потисне болката от ляво.

edit: а защо го правят? едно от най-добрите попадения на South Park (като игнорираш пропагандата) го обяснява точно, кратко и ясно:

[Episode 1508 -  Ass Burgers]

Sharon:	We talked a lot and, we know it's what's best for you kids and, I don't know...
Stan:	No, Mom, sometimes you've got- a left turn.
Sharon:	People get older, Stanley. And as you get older you realize... the best thing to do is just... stick with what you know.

съвместност

най-доброто обяснение на съместния живот...ако случайно някой все още не го е изпитал от първо лице.или за вслучай, че някой друг продължава да вярва в ония - хубавите неща изписани в художествената литература.

Trapped today, trapped tomorrow - Trapped in love and trapped in sorrow

с известна доза меланхолия си спомням, че едно време като четях и преживявах гибелните и стихийни чувства на авторите посредством лирическите им герои не спирах да се възхищавам и дивя на силата, продължителността и чистотата на описаните чувства. после пишех страници и страници есета и анал-изи (мнее, наш'то поколение пишеше литературно-интерпретативни съчинения), които учителите ми много харесваха и хвалеха. сега не мога да напиша и едно изречениие по темата. или по-скоро не искам. и ако някой ме попита за мнението ми за
красотата и чистотата на любовните трепети на първата любов в 'Ангелинка' ще му отговоря само с безсмъртния лаф на Поручика 'а, благодаря, само сифилис ми трябва'. и изобщо - 'колега, не ме занимавайте с глупости, бе!'

life does that to you sometimes...

inspired by

eто този пост:29.04

- Мога ли да ти доверя нещо?
- Пак ли ще е една от твоите вечни мелодрами?
- Не знам. Май не.
- Кажи.
- Чудно ми е дали и ти си имаш, също като мен, една такава мисъл, която те спохожда в ония, най-тежките моменти. Разбираш ли? Или като си лягаш всяка вечер, точно преди да заспиш - тя е последното, което преминава през изпразващия се от натрупаното през деня ум?
- Като 'ебал съм му майката' ли?
- Може, може и това. Ако е инстинктивно първото и последното нещо, което се появява за частица от секундата в съзнанието ти и остава още по-празна диря след себе си...
- Е?
- Искаш ли да знаеш каква е моята такава мисъл?
- Слушам...
- 'Искам у дома'.
- Не разбирам. Че ти си си у дома. Малкото ти вещи са тука; тук се прибираш и спиш. Това ако не е дом, какво е?
- Не знам. Не знам какво е. Но не е дом.
- Затова ли колкото пъти сменяме квартири ти никога не разопаковаш? Всичко все си стои подредено в оня куфар.
- И затова. И не само.
- И откога се чувстваш така?
- Първият път когато мисълта ми дойде в един от онези моменти бях на 9. 
- Wow, that's some fucked up shit.
- Tell me about it...

пътища много...

от незнание и съмнения накъде да поемеш тъпчеш на едно място като животно в клетка. после си гледаш в краката и се чудиш откъде се е появила изораната яма, в която си се озовал.