последен час до сбогуване

-

Friday 27 January 2012

без дом

един премръзнал и измокрен гълъб кацна на перваза в опит да намери за малко подслон и топлинка докато валеше тежкия, красив, парцалест, заличаващ всичко сняг...и ми стана някак тъжно. той как би могъл да знае, че търси подслон на перваза на тая, която сама има такъв само временно и строго условно, но при която вали вътре и тя излиза в 5 сутринта, за да търси топлинка, уют, тишина и спокойствие по затрупаните от преспи улици...

'бездомен' не означава само живеещ на улицата
 

Monday 23 January 2012

"Ya somos todo aquello contra lo que luchamos a los veinte años"

Първоначално си убеден, че на теб няма да ти се случи. Всички други са паднали в капана, виждаш го по безизразния им поглед и леко прегърбени рамене. Ужасяваш се от перспективата да станеш като тях, но си убеден, че ти си различен, твърде голям индивидуалист си, а и ако внимаваш достатъчно...
....после трябва да се храниш, да плащаш сметки и със съжаление почваш да отлагаш мечтите си. Осъзнаваш, че никога не си бил човек to begin with. А и как би могло да бъде другояче след като цял живот съвсем съзнателно си позволявал да потъпкват най-собственото ти? В училище беше номер ___, пред институциите си ЕГН ___, преминавайки в света на възрастните стана просто Абонатен номер ___. Дори когато сам си говориш, по-често употребяваш епитети по свой адрес, отколкото името си (което ти става все по-чуждо)...
И накрая идва денят, в който, вървейки по път, който не си избирал, към дестинация, която не си желал, се разминаваш с някоя млада душа, в чиито очи прочиташ същия ужас както когато....Спомни ли си? Нали си обеща? Нали беше специален? Нали щеше да си изключение от правилото?
Е, няма нищо...Не си единствен. Ако е някаква утеха - беше прав да се плашиш навремето. Страшничко си е. Успех в следващия живот! (ако си чак такъв карък, че и да се преродиш на всичко отгоре)

Friday 20 January 2012

'онези, които дойдоха на Земята от небето' и **** майката на всичко

Понякога, когато съм особено лоша или в моментите, когато ме избива на екзистенциален размисъл с присъщата човешка жалкост се свивам пред перспективата някога да отговарям за всичко помислено, пожелано, потъпкано, преиначено, изпуснато, отхвърлено, неискано, непожелано в живота си пред някакъв висш разум. Не е задължително да си отнемал животи или разрушавал съдби, за да живееш с чувство на вина - достатъчно е да си изгорил мостове към хора, които са ти били близки поради взаимното пагубно влияние, което сте имали върху животите си, а когато тези хора са ти и родители, трудно можеш да намериш извинение за постъпката си (дори и да го заслужават).

Ноооо...точно в тези моменти, когато почти неуловимо чувство на срам и страх почва да става все по-осезаемо, изведнъж ми става смешно и се сещам, че ако сме създадени от някой по-могъщ и трябва да отговаряме пред него, то какъв бог би могъл да създаде толкова дребнави, жалки, отмъстителни, злобни, користни, егоистични, горделиви, сластолюбиви, развратни, извратени, жестоки, отвратителни същества 'По Свой Образ и Подобие'? Явно някой, който е в пъти по-дребнав, жалък, отмъстителен, злобен, користен, егоистичен, горделив, сластолюбив, развратен, извратен, жесток и отвратителен...and it makes sense..И ме обзема спокойствие пред перспективата, че същият тоя бог би могъл да ме съди - по неговите стандарти ще съм далеч под средното ниво на гадости, а по взаимните ни - какво право ще има изобщо да ми държи сметка за каквото и да било?

* да, атеист съм. Това не означава, че вярвам в бог такъв, какъвто го виждат религиите, а такъв, какъвто го описват всички древни текстове - достатъчно развит, изобретателен, интелигентен, извратен и мързелив, за да си прави експерименти с клонирането на по-низши същества, които да контролира и които да му вършат работа. А такъв бог надали отделя от ценното си време, за да се загрижи или има каквато и да било власт върху нематериалната битийност на морските си свинчета...

Tuesday 17 January 2012

всичко човешко ми е чуждо

Всеки иска да остави след себе си някакво наследство, да създаде нещо, с което ще бъде помнен, разпознаван. Не и аз. Аз не искам да оставям нищо след себе си, не желая да има никаква следа, никакво доказателство, че изобщо някога съм била тук, че съм съществувала. Ако можеше само и да бъда забравена преживе...

но за някои неща си струва да се чака...


Sunday 1 January 2012

Soul Searching

How can you fix something when you have no understanding of the mechanics of its existence; or have no idea what to expect as an end result after it has [supposedly] been fixed; when all the knowledge you have of it - is that it is broken?